Необходимо е цялостно привеждане на медицинските грижи за онкоболните у нас до съвременно равнище.

Това се посочва в позиция на Комисията за защита от дискриминация, която съобщава, че свидетелство са зачестилите оплаквания, касаещи лечението им, в това число животоспасяващите лъчетерапия и химиотерапия и алтернативните методи като имуностимулиращата терапия.

От КЗД съобщават, че образуваните преписки при тях са седем, като сигналите са подадени както от пациенти, така и от лекари. По време на едно от производствата е починал пациент, страдащ от онкологично заболяване. Той не доживя правото си на защита и съвременна медицинска помощ и подкрепа за борба със страшното заболяване, коментират от КЗД.

От там посочват, че във всеки един от случаите, касаещи пряко човешкия живот, се поставят проблемите за отговорността на държавата в условията на непрекъснато нарастващ брой лица, страдащи от тежки форми на онкологични заболявания.

Те оформят голяма група от населението, която е в изключително уязвимо и зависимо положение.

Националният раков регистър, водещ статистиката с данни за онкоболните, не е общодостъпен за данни, събрани след 2008 г., т.е. за 2009 г., 2010 г. и 2011 г. няма достъпна актуална информация, съобщават от комисията. Действащата методика за финансиране на лъчетерапията генерира сериозни загуби на лечебните заведения със съвременна лъчетерапевтична апаратура, е друг проблем, който КЗД изтъква.

Оборудването в България със съвременни апарати за лъчелечение не е на препоръчителното за Европейския съюз равнище, заявяват още от комисията и обясняват, че в страните с добре развито лъчелечение се счита за норма наличието на един линеен ускорител на 180 000 до 280 000 души население.

В България към момента работят само 5 линейни ускорители за население от 7,35 милиона души.

На един апарат за перкутанно лъчелечение (облъчване през кожата с гама или Х-лъчи) с високоенергийни източници като капацитет годишно се препоръчва лечението средно на 400-500 пациенти. На един такъв апарат у нас се падат средно около 900 души, като въпреки свръхнатоварването на апаратите листата на чакащи се удължава непрекъснато.

С други думи, броят на чакащите лечение онкоболни надхвърля няколкократно капацитета на апаратите. Резултатът е липсата на своевременно лечение за около 8000 болни годишно.

Не на последно място от Комисията припомнят и проблема за несравнимо по-ниското от европейските нива заплащане на труда на медицинските кадри, което води до отлив на специалисти онколози.