Исканията за използване на специални разузнавателни средства (СРС) бележат сериозен ръст през изминалата година. През 2017 г. прокурорите са изготвили общо 2211 искания за използване на СРС, което е рекорд за последните пет години.

Това показват данните в доклада на прокуратурата.

От 2211 изготвени искания през изминалата година, съдилищата са уважили 1769, а отказите са 441 (около 20%). За сравнение, през 2016 г. исканията са били 1866, от които 1572 са били уважени, а отказите са били 294 (15,5%). Увеличението спрямо 2015 г. е още по-голямо и от прокуратурата посочват, че ръстът е със 72%. Тогава прокурорите са отправили едва 1287 искания за използване на СРС, а съдилищата са уважили 1151 и са отказали 135 пъти (10,5%). Тенденция от предходните години е най-много искания да отправя Специализираната прокуратура (1340).

Така подслушването, следенето и останалите чувствителни способи за разследване отново започват да гонят нивата отпреди пет години, когато исканията бяха масови, а съдебният им контрол клонеше към нула.

Обобщените данни за изминалата година показват, че в съда са внесени общо 16 936 обвинителни акта, 10 293 предложения за споразумения и 6313 предложения за освобождаване от наказателна отговорност. Осъдените са 33 778, като се запазва тенденцията те да са около 97% от всички предадени на съд.

От делата с висок обществен интерес, към които прокуратурата причислява над 22 000 производства, осъдените са 4894, а оправданите - 218, което е малко над 4%.

Най-много оправдани има по дела за корупция, злоупотреби с еврофондове и данъчни престъпления. Паралелно с това делата за корупционни престъпления са от най-връщаните от съда през 2017 година.

От общо 4 959 внесени в съда прокурорски актове, върнатите от съда са 73. Това прави относителен дял от 5% и нарежда делата за корупция на първо място в класацията на върнатите дела. Върнатите дела за всички останали престъпления от Наказателния кодекс е 4.7 %.

От прокуратурата признават, че една от причините за големия брой върнати дела за корупция е именно техен:

"Запазеният висок относителен дял на върнати дела, образувани за корупционни престъпления, за организирана престъпност и за наркотици е показател, че не се упражнява достатъчен контрол от страна на наблюдаващия прокурор съобразно изискванията на НПК и не се отстраняват своевременно допуснатите процесуални нарушения в хода на разследването.

Запазва се и голям брой оправдани по делата за корупция - 21.4%, срещу 14% за 2016 г. и 25.3% за 2015 г. Едва 25 са ефективните присъди по обвинения за корупционни престъпления. 237 присъди са условни, което е и най-високият дял. 77 присъди са пробация, със 126 е наложена глоба.

Най-голям е обемът на делата за корупция в Софийската градска прокуратура и в спецпрокуратурата, където са наблюдавани и образувани малко над 1/4 от всички дела от особен обществен интерес в страната. Това се дължи най-вече на специфичната компетентност на СГП по делата срещу лица с имунитет, срещу магистрати и др.

Прокуратурата се позовава на статистиката на МВР за увeличeниe нa peгиcтpиpaнитe пpecтъплeния и cпaд нa paзкpивaeмocттa. Доминират пpecтъплeнията cpeщy coбcтвeнocттa, увеличават се икoнoмичecкитe и пpecтъплeниятa cpeщy личнocттa.

Един от приоритетите за 2018 г., които прокуратурата си поставя, е активизиране на дейността на наблюдаващите прокурори по разследванията за изпиране на пари, корупционни и данъчни престъпления, като значима част от категорията дела за тежки престъпления и представляващи особен обществен интерес.

В доклада се правят и някои предложения като например военни прокурори да разследват престъпления в МВР, ДАНС и при надзирателите в затворите.

Една от слабостите при разследването, които са констатирани в последните няколко години, показва слаба подготовка на разследващите полицаи. За това прокуратурата смята, че са необходими по-високи изисквания за квалификация и специализация на разследващите полицаи и полицейските органи, натоварени с извършване на неотложни действия по разследването.

От прокуратурата разглеждат и възможността за увеличаване на срока за прилагане на СРС на повече от 6 месеца за престъпления за организирана престъпна група и да се даде възможност за внедряване на служители под прикритие до две години.

За поредна година прокуратурата изтъква в годишния си доклад, че са необходими промени в Наказателния кодекс, с които да не се наказва човек, който е дал подкуп и е съобщил доброволно за това, включително и когато не е бил изнудван. Отново се прави предложение за "внимателно обмисляне" на възможността да отпадне отговорността за провокация към подкуп, както и за своеобразен имунитет за лица, които са разкрили тежки престъпления, в които сами са участвали.

В доклада са изложени и предложения за декриминализация на загубили значение престъпни състави, като закана с престъпление извън убийство, издръжката, наемането на работа на непълнолетен, несъобщаване за намерена чужда вещ и т.н.