Парламентарната Комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси няма да прави разследвания. Тази „опция" се съдържаше в правилника на предишни такива комисии, но отпадна от проектоправомощията на настоящата, председателствана от лидера на Атака Волен Сидеров.

След „множество спънки", както се изрази атакистът, най-после се проведе и първото заседание на комисия „Антикорупция." Сидеров пое Комисията, след като постът му бе обещан преди време от лидера на БСП Сергей Станишев със следния аргумент: "Единственото нещо, което е поискал Волен Сидеров, е антикорупционната комисия и не виждам защо да не я получи, след като "Атака" не е участвала пряко във властта".

Първото нещо, с което се занимаха депутатите беше да изготвят проект на правилник за вътрешните правила на работа. Най-активен в разискванията на беше зам.-председателят на комисията Мустафа Сали Карадайъ.
Гледайки стария и новия правилник, той имаше питания и предложения почти по всеки член.

Един от въпросите, които го вълнуваше най-много е „Комисията ще извършва проверка за конфликт на интереси или само ще приема и ще регистрира сигналите?"
Сидеров обясни, че извършването на проверки е извън техните правомощия. „Това е една интересна творческа идея. В предишната комисия можеха да правят и обиски, разследвания и изземвания, но това смесва властите", коментира той.

Лидерът на Атака припомни и че има Държавна комисия, която прави такива разследвания: „Ние можем да регистрираме подобни сигнали и при определени нередности да я сигнализираме."

Друг спорен момент беше дали да има вътрешна инструкция за ползване на класифицирана информация. В крайна сметка беше включена такава инструкция.

Най-голям дебат имаше за това дали Комисията да разглежда анонимните сигнали или не. Мустафа Сали Карадайъ отсече, че не е много привърженик на анонимките.
Всеки един може да изпраща и ние може да се претрупаме с такива сигнали, мотивира искането си ДПС-депутатът.

Сидеров изтъкна, че и той не е привърженик на анонимките. По думите му обаче, тези сигнали се разглеждат, защото се смята, че доста хора се страхуват да застанат с името си и да подадат сигнал, особено срещу силни хора от властта. Той допусна, че ако подаването може да става само поименно, хората може да се откажат да подават сигнал.
„Червеният" Кирил Добрев подчерта, че има анонимни сигнали, които са с много висока точност.

Като цяло депутатите се въздържаха от „художествени добавки с пожелателен характер" в правилника.