Мария Павлова моли НС да не бърза с промени в съдебната система

Министърът на правосъдието Мария Павлова и нейните заместници присъстват по време на заседанието на Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание. Изборът на нов главен прокурор вълнува цялата съдебна система. С всяка следващата промяна в съдебната система, според служебния министър на правосъдието, реформата се прави на парче, набързо и става все по-зле.

Мария Павлова осъзнава, че има нужда от промени и от регулации в съдебната система, но се е объркала от изказванията на депутатите - дали ще вземат политическо или юридическо решение относно блокиране на процедурата за избора на нов главен прокурор от страна на Висшия съдебен съвет.

Тя заяви, че приема всички критики, но е хубаво народните представители да чуят и критиките от страна на съдебната власт. "Ако имате нужда, готови сме експертите на Министерство на правосъдието да дойдат и да обясняват какво се цели с определен законопроект. Не е това начинът на бързо и на парче да се правят нещата. Процедурата за избор на нов главен прокурор не приключва на 16 януари, а само ще се създаде още по-голям проблем", предупреди Мария Павлова, молейки депутатите да не бързат в промени.

Дебатът по отношение на трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, внесени от "Възраждане", ПП-ДБ и "Има такъв народ" преминаха гладко, без спорове и преобладаващо с декларативни изказвания. Всички законопроекти, които са внесени, имат една единствена цел - блокиране и спиране на процедурата за избор на нов главен прокурор с един единствен кандидат - Борислав Сарафов. Към момента Сарафов е изпълняващ функциите главен прокурор, но при откритата процедура от този ВСС на 16 януари предстои избор.

Депутатите от Комисията по конституционни и правни въпроси в 51-то Народното събрание разгледаха и приеха на първо четене и трите законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебна власт. Трите законопроекта са внесени от "Възраждане", ПП-ДБ и "Има такъв народ".

Първият законопроект на Костадин Костадинов и група народни представители бе подкрепен с 20 гласа "За" и 3 гласа "против". Вторият законопроект на Надежда Йорданова и група народни представители бе подкрепен с 23 гласа "За". И третият законопроект на Тошко Йорданов и група народни представители мина в ресорната парламентарна комисия с 23 гласа "За".

Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш председател на Народното събрание Рая Назарян заяви, че партията ще подкрепи и трите законопроекта за промени в съдебната власт, но отчита като минус и недостатък наличието на достатъчно постъпили становища от професионалната и академична общност по отношение на законопроектите. Назарян отчете, че решението, което народните представители ще вземат, е по-скоро политическо, отколкото юридическо. Тя обаче настоя между първо и второ четене текстовете за промени в ЗСВ да бъдат прецизирани. Назарян обеща, че ГЕРБ ще подходи отговорно както политически, така и юридически.

Депутатът от ИТН Александър Рашев също заяви, че липсват достатъчно становище относно законопроектите за промени в ЗСВ. Формацията на Слави Трифонов ще подкрепи и трите внесени законопроекта.

БСП-Обединена левица също ще подкрепи трите законопроекта за промени в ЗСВ.

Ваня Василева от "Демокрация, права и свободи" - ДПС обяви промените в законопроекта като навременни, адекватни и ДПС-ДПС ще ги подкрепят.

Христо Расташки от МЕЧ също изразиха позицията си, че ще подкрепят и трите законопроекта за промени в ЗСВ.

Пуснаха за обществено обсъждане измененията в Закона за съдебната власт

Дискусиите ще се проведат в периода 19.12.24 - 08.01.25 г.

Първият законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт е внесен от лидера на "Възраждане" Костадин Костадинов и група народни представители. В законопроекта е записано, че Пленум на Висшия съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат не може да провежда процедура и да гласува предложения за главен прокурор, председател на Върховния касационен съд (ВКС) и председател на Върховния административен съд (ВАС). Според вносителите промените имат за цел да предложат повече мерки, изключващи политическо влияние в съдебната система, както и да осигурят повече прозрачност и публичност в дейността на органите й.

От "Възраждане" предлагат да се уреди въпросът с правомощията на органите на ВСС в случаите, в които те продължават да работят извън своя мандат. Част от предложенията касаят възможност за страни по висящи производства (физически или юридически лица) да сезират инспектората срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, а не само за приключили производства.

Вторият законопроект за промени в ЗСВ е внесен от депутата от ПП-ДБ Надежда Йорданова и група народни представители. Той предвижда всички членове на ВСС, а не само тези от Прокурорската колегия, да могат да предлагат главен прокурор. Сред предложенията са, ако президентът върне предложената кандидатура, съдебните кадровици ще могат да потвърдят избора си с мнозинство на членовете, избирани от магистратската квота. Предложенията включват прекратяването на започналите процедури по избор на главен прокурор и председател на ВАС. За втората все още няма кандидати. За първата кандидат е Борислав Сарафов, а за втората - няма номинации при втора процедура.

Вносителите предлагат и след края на мандата си председателите на върховните съдилища и главният прокурор да не могат да бъдат назначавани за изпълняващ функциите. В момента председателят на ВАС Георги Чолаков, чийто мандат изтече, бе избран за временно изпълняващ функциите до избор за негов наследник.

Третото предложение за промени в съдебния закон е внесено от председателя на парламентарната група на "Има такъв народ" (ИТН) Тошко Йорданов и група народни представители. Идеите на вносителите са в две групи. Първата от тях е насочена към това структурата на прокуратурата да следва тази на съдилищата, които разглеждат наказателни дела. Според вносителите на това основание следва да се заличи в съдържанието на Закона за съдебната власт Върховната административна прокуратура като част от структурата на прокуратурата и тя да се превърне в отдел.

Втората група предложения за промени са насочени към ограничаването на правомощията на главния прокурор в рамките на правомощията му като самостоятелен конституционен орган. Вносителите предлагат определяне на законово ниво на броя на заместниците на главния прокурор и техните правомощия. Предлага се те да са двама и на тях да може да им се делегират само някои от правомощията. Вносителите предлагат и отпадането на правомощието на главният прокурор и неговите заместници да могат писмено да отменят или изменят прокурорски актове. По този начин се ограничава възможността за намесата им по конкретни прокурорски преписки.

Изборният кодекс изпревари съдебната власт в дневния ред на депутатите

Комисията по правни въпроси гледа всички предложения за промени в ИК