Здравната комисия в НС прие бюджета на НЗОК на първо четене

Бюджетът на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. беше одобрен от здравната и бюджетната комисия в парламента. 

Здравната комисия прие бюджета на НЗОК за 2026 г. с 11 гласа "за" срещу 9 "против" и без въздържали се.

По време на заседанието управителят на НЗОК, доц. Петко Стефановски, представи ключовите параметри на проекта, като подчерта, че общият размер на приходите и трансферите е заложен на 5 571 998,4 хил. евро. Общите разходи за 2026 г. съответстват на тази сума.

Според доц. Стефановски, приходите и разходите по законопроекта са със 727 652,9 хил. евро повече спрямо настоящия бюджет, което представлява ръст от 15%.

Основните източници на приходи са:

• Здравноосигурителни приходи: 5 196 424,8 хил. евро.
• Приходи от вноски: 3 177 034,8 хил. евро.
• Трансфери от държавния бюджет (за осигуряваните от държавата групи): 2 019 390,0 хил. евро.

Доц. Стефановски потвърди, че размерът на здравноосигурителната вноска остава 8%.

Средствата за здравноосигурителни плащания са определени на 4 985 168,9 хил. евро, което е увеличение с 448 026,7 хил. евро спрямо тази година.

Бюджетът на ДОО мина на първо четене в Комисията за бюджета

Власт, бизнес и синдикати седнаха на една маса, а опозицията разкритикува рамката за социалното осигуряване

Предвиденият ръст по отделни пера е както следва:

• Болнична помощ: 11,9% ръст.
• Медико-диагностични дейности: 9,5% ръст.
• Дентална помощ: 9,7% ръст.
• Специализирана извънболнична медицинска помощ: 4,7% ръст.
• Първична извънболнична медицинска помощ: 5,5% ръст.
• Медицински изделия: 5,7% ръст.

Освен това, резервът на НЗОК е увеличен до близо 152 млн. евро, което представлява ръст от 9,8%.

Въпреки че Здравната комисия даде зелена светлина на първо четене на проекта за бюджет на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г., почти всички заинтересовани страни изразиха категорично недоволство от заложените параметри. Депутати, синдикати, работодатели и съсловни организации отправиха остри критики по различни причини, а народните представители се обединиха около идеята за сериозни промени между първо и второ четене.

Една от основните спорни точки са предвидените 230 млн. евро, които трябва да достигнат до младите лекари чрез клиничните пътеки (КП), за да се гарантира увеличение на техните заплати.

Синдикатите (КНСБ) не подкрепиха бюджета, като главният икономист Любослав Костов заяви, че няма гаранция за достигането на тези пари до медиците, и дори изрази съмнение относно законността на този механизъм.

Българският лекарски съюз (БЛС) чрез зам.-председателя си Иван Маджаров изрази загриженост за начина на разпределение и подчерта, че не е предвидено повишение на доходите в извънболничната помощ.

Българската болнична асоциация (ББА) също не е удовлетворена, тъй като няма сигурност за ръст на цените на КП за 2026 г., нито яснота дали 230-те млн. евро ще бъдат насочени само към публичните или и към частните болници. От ББА обаче посочиха, че разпределението на тези средства трябва да стане единствено през КП, за да се избегне неравнопоставеност.

Младите лекари са недоволни от липсата на яснота как НЗОК ще гарантира, че парите ще достигнат до тях, както и от това, че няма обвързване на минималните заплати с процент от средната работна заплата за трайно увеличение на доходите.

Работодателските организации (АИКБ, БСК) категорично се обявиха против бюджета.

Румен Радев (АИКБ) критикува запазването на досегашната структура, при която над 75% от ресурса отива за болнична помощ (при 45% средно за ЕС), липсата на внимание към превенцията и големия дял (90%) на парите, отделяни за оригинални лекарства за сметка на генеричните.

БСК заяви, че очаква ресурсите за КП не само да не се увеличават, но и да намаляват, като смятат, че предвиденото увеличение на заплатите няма да има нужния резултат.

От общинските болници също има недоволство. Ваня Григорова от Столичния общински съвет заяви, че не е ясно как трансферът за възнаграждения ще стигне до болниците и че той засяга само част от специалистите.

Няколко парламентарни групи не подкрепиха законопроекта, а критики дойдоха дори от управляващото мнозинство:

"Продължаваме промяната" (ПП) и "Възраждане" изразиха съмнения и не подкрепиха бюджета.

Д-р Александър Симидчиев (ДБ) заяви, че няма да подкрепи, тъй като липсва достатъчен ръст във извънболничната помощ и профилактиката за сметка на болниците.

Васил Пандов (ПП) макар и подкрепил проекта, допълни, че освен запазването на обърнатото финансиране към болничната помощ, няма контролни механизми за ефективно разходване на средствата, нито ограничаване на нови дейности и болници, а увеличението на заплатите е "под условие".

Проф. Андрей Чорбанов (ИТН) подчерта, че в бюджета категорично липсват програми за профилактика. Той добави, че търговският принцип не трябва да е водещ в здравеопазването и държавата трябва да заеме своето място като регулатор.

Проф. Костадин Ангелов (ГЕРБ) обобщи, че 230-те млн. евро ще отидат само за заплати, и допълни, че санкции към болниците за неспазване на правилата няма как да се наложат, тъй като проектите за промени в Закона за лечебните заведения са били отхвърлени на първо четене.

Съюзът на зъботехниците също се обяви срещу бюджета, тъй като идеята за ръст на заплатите само в болниците нарушава принципа на равнопоставеност на медицинските специалисти. Те отново възразиха срещу това Българският зъболекарски съюз (БЗС) да договаря цени за изработка на зъбни протези и да определя доплащането за тях.

Бюджетната комисия също одобри бюджета на НЗОК с 13 гласа "за" и 8 "против".

По време на заседанието депутатът от ПП-ДБ и бивш финансов министър Асен Василев постави въпроса за надлимитната дейност на лечебните заведения. Как точно ще ви се върже бюджета за болнична помощ, попита той управляващите.

Според него липсват мерки за ограничаване на злоупотребите в системата. Този бюджет е огромна стъпка назад българските граждани да имат достъп до качествено здравеопазване, убеден е бившият финансов министър.

Красимир Манов от МЕЧ се впечатли, че над 1 милион души са без здравни осигуровки. Стана ясно, че НЗОК не заплаща тяхното лечение.

Освен това по време на изслушването в комисията стана още ясно, че до около 5 милиона лева месечно е надлимитната дейност, увеличаването на парите за профилактика не водят до ръст на профилактичните прегледи и скрининга, а дефицитът на НЗОК е 215 милиона лева.