През 2018 година във Върховния административен съд са образувани 213 дела по Закона за опазване на околната среда.
По Закона за защитените територии са образувани 8 дела, а по Закона за биологичното разнообразие - 4 дела.
Това съобщи председателят на Шесто отделение във ВАС Любомир Гайдов по време на среща на съдиите от отделението с проф. Лудвиг Кремер.
В хода на срещата бяха обсъдени казуси, по които ВАС има решения през последните години. Отбелязано беше, че националното и европейското екозаконодателства се развиват много динамично, тъй като въпросите по опазването на околната среда касаят цялата общественост на Европа.
Все по-актуални ставали темите за опазването на чистотата на водите, почвите, въздуха, управлението на отпадъците, проблемите от използването на "кафява" енергия, както и влиянието на някои инвестиционни проекти върху околната среда.
Поради това можело да се очаква в идните години да има нови промени в европейското екологично право, заяви Кремер.
"Европейската комисия и Европейската агенция по околната среда оценяват броя на преждевременните смъртни случаи, дължащи се на замърсяване на въздуха в ЕС, на около 400 000 души годишно по данни на Европейската агенция за околна среда (ЕАОС). За България цифрата е около 15 000 преждевременни смъртни случая годишно", каза още професорът.
По думите на Кремер законът за чистота на въздуха от 1996 година и всички негови изменения не предвижда изготвянето на планове за чистота на въздуха, когато пределните за ЕС стойности се превишат.
Според експерта също така Законът не съдържа пределните стойности за качеството на въздуха, което е в нарушение на задълженията на България.
"Българските граждани могат да се позовават на европейските норми пред българските съдилища, дори и стойностите да не фигурират в българското законодателство", обясни още Кремер и се позова на съдебната практика, посочвайки, че гражданите на всички страни членки могат да настояват за изготвянето на ефективни планове за чистота на въздуха (СЕС, Янечек, Дело C-207/07).