Депутатите удължиха работното си време до приемането на второ четене на Закона за лечебните заведения.

В него се предлага диспансерите да се преобразуват и пререгистрират в срок до 3 месеца от влизане в сила на закона.
Диспансерите за психични заболявания стават центрове за психично здраве. Те ще могат да предоставят и социални услуги по реда на Закона за социалното подпомагане.

Диспансерите за кожно-венерически заболявания също стават центрове за лечение на този вид болести. Към центъра за кожно-венерически заболявания ще могат да се откриват до 10 легла за диагностичен и лечебен престой.

Неефективните болници се преструктурират в заведения за болнична помощ, в които пациентът ще има право да престои до 48 часа. За това време лекарите трябва да разрешат казуса му, да диагностицират болежките му и ако се налага да го изпратят за лечение в по-голяма болница.

Срещу тази концепция скочи червената депутатка Мая Манолова. Тя се обяви против създаването на такива "болнички", тъй като не е ясно как хората ще бъдат обслужвани от тях.

Не е българска новост да има такива лечебни заведения, посочи здравният министър Анна Мария Борисова. За пример тя посочи, че болницата в Трън е била посетена от 18 пациенти за една година, болницата в Бобовдол - от 117 болни.

От опозицията изразиха и опасения, че тези малки лечебни центрове ще бъдат лишени от финансиране.
Анна Мария Борисова разсея тези притеснения. Тя обаче е категорична, че неефективните болници трябва да бъдат преструктурирани.

За пример тя посочи своите посещения по болници, където видяла някои интересни случаи. Например кожно-венерически диспансер имал 63 служители, които обслужвали 30 болни. Друго подобно заведение разполагало с 10 легла и 7 -8 администратора.
"Това нормално ли е, не?", подчерта здравният министър.

В Закона за лечебните заведения се предвижда още онкодиспансерите да се преобразуват в комплексни онкологични центрове или в специализирани болници за онкологични заболявания.

В закона е записано, че комплексните онкологични центрове ще извършват дейности по активно издирване на хора с онкологични заболявания.
Създава се и раков регистър, който ще запълва данните в Националния раков регистър.

Диспансерите, които не са се преобразували в законовия срок се закриват, се предвижда още в закона.

Държавата е имала ангажимент досега, ще има ангажимент и досега, подчерта министър Борисова и обеща , че и малките "болнички" няма да бъдат лишени от дофинансиране.

За модернизацията на българските лечебни заведения ще получим европейско финансиране, обясни още здравният министър. Европейската помощ възлиза на 140 млн. евро. За 48 часа тези заведение трябва да разрешават казусите.

Трябва да създадем необходимата структура, за да се погрижим за нашите пациенти, изтъкна Борисова.

Със закона се урежда и създаването на областни здравни карти. Те съдържат географските граници на здравните райони, вида, броя, дейността и разпределението на лечебните заведения по отделните нива на медицинско обслужване в областта.

В областните здравни карти ще се отбелязва и минималният и максималния брой легла за активно лечение и за долекуване. Разпределението на леглата в болниците ще се определя съобразно броя на населението в областта.