Дeпутатите не пуснаха още на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Искра Фидосова, Красимир Ципов и Димитър Лазаров.
Предложенията касаят укриването и неплащането на осигурителни вноски. От 179 гласували, За бяха 79, 85 против и 15 въздържал се и проектът не получи нужното мнозинство в пленарна зала.

Припомняме, вчера повече от час депутатите се караха по темата за криминализирането на неплащането на осигурителни вноски. Длъжностно лице, което избегне установяване или плащане на задължителни осигурителни вноски за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване или за задължително здравно осигуряване в големи размери се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.

Когато деянието по е извършено с участието на орган по приходите или регистриран одитор, наказанието е лишаване от свобода от една до шест години и глоба до пет хиляди лева. Когато задълженията са в особено големи размери, наказанието е лишаване от свобода от две до осем години и конфискация на част или на цялото имущество на виновния. Работникът или служителят, подлежащ на задължително осигуряване, не носи наказателна отговорност.

Според мнозинството бизнесът все още не е готов за тази мярка. Смях от сутринта предизвика грешка на председателстващата заседанието Мая Манолова, която обяви, че на първо четене са приети промените в Изборния кодекс, а не НК.
По късно днес поверената на социалистката комисия, която изготвя изборните правила, ще представи подготвените работни текстове на проекта на нов Изборен кодекс.

Без наказания за жертвите на трафик. Това решиха депутатите, приемайки на първо четене 2 проекта за промени в Наказателния кодекс, предложени от Цветан Цветанов и Министерски съвет.

Двата проекта са сходни. В хода на обсъждането им в комисиите се формулираха няколко дискусионни въпроси: и двата проекта съдържат предложение за ново обстоятелство, изключващо вината, като определят и условията за неговото прилагане. Обвързването на такова обстоятелство с качеството на пострадалия и отчитането на начина, по който е бил мотивиран за извършването на престъплението, са новост за българското наказателно право. Поради това предложеното законодателно решение не се приема еднозначно и изисква внимателно обмисляне.

Освен това и двата проекта съдържат предложения за създаване на нови квалифициращи обстоятелства при престъпленията „убийство" и „телесни повреди", за случаите, когато те са извършени с цел отнемане на телесни органи, тъкани, течности или клетки. Доколкото тези предложения не са свързани с изисквания в цитираната директива, се изказа мнение, че те следва да бъдат обсъдени в контекста на обсъждане на цялостната наказателна политика на България, изразена в нов Наказателен кодекс.

Предложенията на ГЕРБ минаха със 140 гласа За, 20 против и 18 въздържал се, а на МС със 174 За, 1 против и 9 въздържал се.