Руският външен министър Сергей Лавров заяви, че в телевизионно интервю на 19 август, че Кремъл "никога не е говорил за необходимостта от завземане на каквито и да е територии" от Украйна. Целта на Русия не е била да завземе Крим, Донбас или други райони, а политически да контролира цяла Украйна
Това пишат от Института за изследване на войната (ISW).
Твърдението изглежда странно в контекста на многократните искания на Русия Украйна и Западът да признаят анексирането на украинска територия от Русия, включително територии, които руските сили не контролират. То обаче отразява доста точно по-дълбоките руски цели в Украйна.
Лавров повтори, че военните цели на Русия са свързани със "защита" на народа в Украйна от украинското правителство, което Кремъл лъжливо представя като нелегитимно и потисническо.
Кремъл се стреми да премахне демократично избраното украинско правителство и да го замени с проруско правителство, което би позволило на Кремъл да контролира Украйна, без да е необходимо да се бори за физически контрол над територия или да я анексира.
По време на интервюто Лавров отправи искания, които отхвърлят суверенитета на Украйна, включително да отмени законите относно езика и религията, които са от правото да се грижат само за правителството на суверенна държава. Лавров изрично заяви, че "не може да се говори за дългосрочни мирни споразумения" с Украйна "без зачитане" сигурността на Русия и правата на рускоезичните в Украйна, тъй като "това са причините, които трябва спешно да бъдат премахнати в контекста на уреждане".
Продължаващото настояване на Кремъл да контролира вътрешните работи на Украйна отразява аргументите, изложени от руския президент Владимир Путин в есето му от 2021 г., в което се твърди, че Украйна не трябва да съществува независимо от Русия.
Изявлението на Лавров от 19 август допълнително подчертава по-широката цел на Кремъл да получи пълен политически контрол над Украйна, преди Русия да приключи войната си.
Русия започна войната през 2022 г., след като не успя да осигури контрол над Украйна с други средства. Русия отдавна се опитва да упражнява контрол над бившите съветски републики чрез продължаващи усилия за когнитивна война.
Оранжевата революция в Украйна през 2004 г., в която украинският народ протестира за прозрачно правителство от западен тип, заплаши ефективния руски контрол над Украйна и подтикна Кремъл да предприеме серия от когнитивни военни действия, за да спре и обърне загубата на руско влияние в Украйна.
Путин ускори усилията си за подкопаване на украинския суверенитет след Евромайданската революция през 2014 г., която изгони приятелския на Русия президент на Украйна Виктор Янукович, в полза на демократично избрано, прозападно правителство.
В отговор Русия незаконно окупира и анексира Крим, ускори хибридните операции и подкрепи сепаратистки сили в Източна Украйна.
Путин се опита да принуди Украйна да легитимира измислените от Русия Донецка народна република (ДНР) и Луганска народна република (ЛНР) в споразуменията от Минск II от 2015 г., които установиха прекратяване на огъня, което Русия наруши напълно през 2022 г.
Кремъл оказа натиск върху Украйна да разшири законовата ограничена автономия на регионите през декември 2019 г. и да закрепи по-широка автономия за Донбас като съставна част от Украйна в украинската конституция, така че ДНР и ЛНР да могат да служат като проводници за руско влияние и в крайна сметка за контрол над правителството в Киев, но Украйна отхвърли това усилие.
По подобен начин Русия се стреми да упражнява влияние върху вътрешното управление на други бивши съветски страни, включително държави от НАТО, като ефективно отрича техния суверенитет и създава условия, застрашаващи независимото им управление. Руските власти създават информационни условия, за да оправдаят упражняването на контрол над бивши съветски държави, включително членовете на НАТО Литва, Латвия и Естония, като отричат законността на разпадането на Съветския съюз.
Кремъл отстоява правото си да се намесва във вътрешните работи на балтийските държави, като преследва задочно длъжностни лица, които премахват военни паметници от съветската епоха, и граждани, които ги графитират в суверенните територии на тези държави, съгласно руското законодателство, което не се прилага за тези държави.
Русия предприе една от първите кибератаки срещу Естония в отговор на решението на естонското правителство да премести съветски "Паметник на освободителите на Талин".
Руските усилия за упражняване на контрол над балтийските страни се провалиха. Русия обаче е много по-успешна в установяването на контрол както над Беларус, така и над Грузия, като стартира хибридни операции и в двете страни и подкрепя проруски правителства, лоялни към Кремъл.
Кремъл сега се стреми да постави Беларус под още по-голям руски контрол чрез рамките на Съюзната държава.
На 19 август Украйна и Русия проведоха поредна размяна на телата на загинали в бой войници. Украинският координационен щаб за третиране на военнопленници съобщи на 19 август, че Русия е предала телата на 1000 починали украински войници, включително телата на петима войници, починали в руски арести.
Украинският координационен щаб за третиране на военнопленници съобщи, че Украйна преди това е включила военнослужещите в списъците на тежко ранени или тежко болни военнопленници, които да бъдат разменени в съответствие с Истанбулските споразумения от 2 юни.
Руските власти потвърдиха, че Русия е върнала телата на 1000 загинали украински войници на 19 август и твърдят, че Русия е получила телата само на 19 загинали военнослужещи.
През 2024 и 2025 г. се наблюдава рязко увеличение на сигналите за екзекуции на украински военнопленници от руски сили, а ISW продължава да оценява, че руските военни командири са съучастници или пряко позволяват на подчинените си да извършват системни екзекуции в пряко нарушение на международното право.
USD
CHF
EUR
GBP
