Софийският районен съд осъди Волен Сидеров за подбуждане към дискриминация.

Съдът постанови Сидеров да спре да прави подобни изявления и да се въздържа в бъдеще от такива действия.
Съдебният състав, с председател съдя Иво Дачев, отхвърли обаче като неоснователен иска Сидеров да се извини публично на Юлиана Методиева.

В исковата молба до съда Юлиана Методиева - български гражданин с арменска етническа принадлежност твърди, че изявленията на ответника Волен Сидеров, представлявали тормоз и подбуждане към дискриминация.

Методиева моли съда да осъди ответника да спре да прави подобни изявления, както и да поднесе публично извинение с конкретно посочен от ищцата текст в ефира на предаване „Атака" по кабелна телевизия „СКАТ".
Иска още изявлението да бъде публикувано в два конкретни вестника - „Атака" и „Труд".

Днешното решение на съда е първото по едно от осемте дела, заведени срещу Сидеров.

Припомняме, че Българският Хелзинкски комитет организира коалиция от 68 обществени организации и 18 граждани и на 24 януари 2006 г. заведе гражданско дело срещу Волен Сидеров.

По преценка на съда исковата молба беше разделена в 8 отделни производства и разпределена за разглеждане от осем съдии.

Мотивите за това са, че засегнатите сочат осем различни признака за дискриминация. Освен това разделянето ще способства за по-бързото разглеждане и приключване на делата, твърдят от Софийския районен съд.

На практика с днешното си решение съдът призна, че две от цитираните в исковата молба на Юлиана Методиева изказвания на лидера на „Атака" представляват тормоз и подбуждане към дискриминация.

Пресцентърът на Софийския районен съд припомня част от изказванията на Сидеров:

  • 1. От трибуната на Народното събрание на 11 юли 2004 г.          
    „...По настояване на външни, враждебни на България фактори от нашия народ се предвижда да останат 3,4,5-млн. жители. Такъв е планът на българофобите и този план се изпълнява пред очите ни.
    Ако някой пита как, ще му посоча: като се отнеме на българите правото да бъдат господари в собствената си държава, като се оставят да умират в мизерия и липса на лекарства и медицинско обслужване, като биват подлагани на терор от цигански банди, които всекидневно нападат, ограбват, изнасилват и малтретират българската нация, след което съзнателно никой не издирва престъпленията, извършени от тях, защото директивата отвън е такава - да не се разследват престъпленията на тези малцинствени групи.
    Целта е българите да живеят в страх, да бъдат обезверени, смачкани, покорни" .
  • 2. На предизборен митинг на партия „Атака" в гр. Бургас на 22 юни 2005 г. 
    „...Не на циганизирането на България, не на турцизирането на България. Най-после българите ще имат свое представителство в парламента.
    Там няма да бъдат само педерасти, цигани, турци, иностранници, евреи и всякакви други, а ще има само и единствено българи, които ще защитават честта, достойнството и интереса на българина.....".

Според съда в тези две изказвания Сидеров е преминал мярката, в която се позволява да бъде упражнявано свободно правото на слово и по този начин е нарушил правото на свобода от дискриминация.

По отношение на останалите цитирани изказвания на Сидеров обаче съдът е приел, че те не представляват „тормоз" и „подбуждане към дискриминация".

В част от посочените изявления изобщо липсва дискриминационен контекст, се казва в решението на съда.

Изцяло неоснователни са и исковете за установяване на подбуждане към дискриминация и тормоз с изявлението: „България на българите, България над всичко".

Неправилно и необосновано Методиева прави аналогия с химна на нацистка Германия, смятат съдиите и уточняват, че тези изявления нямат за цел да бъдат противопоставяни българите на не-българите, а само засилват патетизма на изказването - един широко използван реторичен похват.  

 Решението  подлежи на обжалване пред СГС в 14-дневен срок.