Обезверени и отчаяни от подготвената Национална здравна стратегия и стратегията за развитие на спешната помощ застанаха пред журналисти в БТА представители на Асоциацията работещите в спешната помощ - лекари, медицински фелдшери, шофьори, парамедици, както и представители на пациентски организации.

Поредната стратегия за спешната помощ в периода 2014 - 2020 година се изработва без присъствието на пациентските организации, а мнението на спешните медици не се взима под внимание, обявиха те. Асоциацията на работещите в спешната помощ е провела национална среща в края на октомври, на която са били поканени представители на законодателната и изпълнителна власт. Те обаче не намерили време да отидат, съжали председателят на асоциацията д-р Десислава Кателиева.

По никакъв начин не се приема искането им за въвеждане на промени в нормативните документи за регламентиране на обектите и субектите на спешната помощ и промени в статута на спешните медици, както и приемане на алгоритми за приемане на повиквания, оценка на спешността и тяхното изпълнение.

„Ние вече не сме спешни медици - това искаме да ви кажем. Превърнаха ни в санитари, носачи, таксита и какво ли още не. Поради тази причина си отиват лекарите и на никой в тази държава не му пука. Искаме правила, каквито съществуват навсякъде по света, но никой не ни чува", емоционално обяви Кателиева.

Тя бе категорична, че се искат прости неща, които не струват толкова пари. За да се осигури качествена спешна помощ трябват правила за работа. „Искаме да работим качествено и спокойно и хората, които ни търсят да знаят, че ние сме хората, които ще ги спасят", настоя тя.

Спешните медици искат оформянето на ясни критерии, за да се гарантира предимство на спешния пациент пред останалите. Новата стратегия по никакъв начин не решава този въпрос и опасенията на спешните медици са, че ще им се "натресат" дейности, които трябват да се извършват от личните лекари. „Ние искаме да не сме медицинска помощ въобще, а да сме спешна помощ", обяви Кателиева.

Тезата на асоциацията е проста и е базирана на световния опит, като на първо място трябва да се започне с определението на обекта и субекта на спешната помощ.

Обектът трябва да бъде спешният пациент, като за целта са необходими промени в нормативната уредба и диференциация по установени правила от НЗОК на обслужването на неспешните пациенти.

По отношение на субекта, а именно спешния медик, асоциацията иска да се определи кой точно ще извършва спешната помощ, да се мотивират спешните медици, да се гарантира възможност за развитие, да се обезпечи безопасността чрез паник бутони и директна връзка с полицията.
Задължително е да има и механизъм за директен контакт с пациента, а при код „червено" контактът да продължи с даване на указания на близките за животоспасяващи действия до пристигане на екипа.