След увеличението на акциза на тютюневите изделия у нас българите са намалили количеството цигари, което пушат на ден. Това сочат данните от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено в периода 3-16 март 2011 г. и възложено от Министерство на финансите.

При изследването на Института са реализирани 1200 интервюта в цялата страна. От НЦИОМ изрично посочват, че основната причина за намаляването на тютюнопушенето е финансова, а не здравословна.

37% от любителите на тютюневи изделия възнамеряват да намалят ежедневното количеството цигари през следващата година.

След увеличението на акциза групата на активните пушачи, които пушат над 20 цигари на ден, е намаляла почти наполовина - от 19% преди на 9% сега. За същия период делът на хората, които пушат до 10 цигари дневно, се е увеличил почти двойно - от 25% преди на 46% сега.

Преди увеличението през януари миналата година 97% от пушачите са купували фабрично произведени цигари. Към март 2011 г. делът на потребителите на фабрично произведени цигари е намалял със 7% и възлиза на 90% от пушещите у нас.

За същия период с 6% (от 3% на 9%) са се увеличили хората, които купуват пакети с тютюн и сами си свиват цигарите. Делът на хората, произвеждащи сами тютюна, който пушат, е пренебрежимо малък и възлиза на 1% от пушачите у нас, сочат още данните на НЦИОМ.

Вследствие на увеличаването на акциза на тютюневите изделия 34% от пушещите фабрично произведени цигари са намалили пушенето. Над две трети от тях (70%) пушат между 26% и 50% по-малко цигари на ден, показват още данните на института.

След увеличението на цените на тютюневите изделия, 68% от пушачите твърдят, че са продължили да купуват същата марка цигари с бандерол, която са пушели и преди. Така отговарят предимно високообразованите и хората с висок стандарт на живот. Други 14% от пушещите са преминали на по-евтина марка цигари с бандерол, а 7% са започнали сами да си правят цигарите.

9% от пушещите в момента искат да откажат цигарите през следващата година.

Общо 11% от пушачите признават, че купуват безбандеролни цигари, като 8% са започнали да правят това след увеличението на акциза, а 3% и преди увеличението, и сега предпочитат цигарите без бандерол.

При последващо увеличение на цените на тютюневите изделия, 43% от пушачите твърдят, че биха намалили пушенето. Това се отнася най-вече за хората на възраст между 40 и 49 години, за жителите на малките градове и селата, както и за хората с ниски доходи. 16% от пушачите смятат да откажат цигарите при следващо увеличение на цените. Най-склонни да се откажат са жените и хората с ниски доходи.

Две трети от българите одобряват законовите мерки за забрана на тютюнопушенето на обществени места, приети от правителството, а 24% се обявяват против тях.

За други 41% обаче следващо увеличение на акциза на тютюневите изделия не би повлияло върху навиците им за тютюнопушене и те биха пушили толкова, колкото и сега. На такава позиция са предимно мъжете, най-младите на възраст между 15 и 17 години и столичани, става ясно от проучването на НЦИОМ.

Като цяло, според данните от изследването, делът на пушачите сред хората на възраст над 14 години е 43%. Най-пристрастени към тютюна и тютюневите изделия са интервюираните на възраст между 30 и 39 г. (63% от тях пушат) и мъжете (47%).

19 години е средната възраст, на която у нас започва активната употреба на тютюневи изделия. Минималната възраст, на която респондент е започнал да пуши е 8 години, а максималната - 64 години.

Три четвърти от пушачите у нас са пропушили на възраст между 16 и 25 години, съобщават още от Националния институт за изследване на общественото мнение.