Председателят на Народното събрание няма правомощие да преценява установените в закон изисквания, при които е допустимо произвеждането на национален референдум, и да отклонява предложение, направено от субект, овластен със закон. Това правомощие по силата на чл. 84, т. 5 от Конституцията принадлежи единствено на Народното събрание.

Това реши Конституционният съд във връзка с искането на президента Румен Радев за провеждане на референдум за еврото, недопуснато от тогавашния председател на парламента Наталия Киселова. В заседанието участваха всички конституционни съдии. Решението бе взето с 11:1 гласа. То е подписано с особено мнение от съдия Борислав Белазелков.

От КС посочват, че според Основния закон народът е единствен източник на държавната власт и тя се осъществява от него непосредствено или чрез предвидените в Конституцията органи. В тази връзка никой народен представител и в частност председателят на Народното събрание не разполага с право еднолично да осъществява власт и да решава въпроси, които Основният закон е възложил единствено на колективния орган, излъчен от избирателите и осъществяващ властта от тяхно име.

Според КС изключителното правомощие на Народното събрание да приеме решение за произвеждане на национален референдум по естеството си предполага изключителната негова компетентност да преценява всички предвидени в закона изисквания относно допустимостта на произвеждане на такъв референдум, каквито са въпросите, които могат да се разрешават чрез национален референдум, когато парламентът е сезиран от оправомощените за това по закон субекти. Тази преценка според Съда е въпрос не просто на процедура, а на конституционна компетентност.

Конституционните съдии отбелязват, че за разлика от актовете на Народното събрание, които подлежат на контрол за конституционност, едноличните актове на неговия председател са изключени от този контрол, което е отчетено и в определението по допускане на искането на президента.

По тази причина издаването на едноличен акт на председателя на парламента, с който по същество се прегражда упражняването на изключителната конституционна компетентност на общонационалното представително учреждение, е нетърпимо от гледна точка на Основния закон, защото на практика заобикаля установения ред за контрол върху актовете на Народното събрание.

В резултат на това се осуетява възможността за проверка относно съответствието с принципите и разпоредбите на Конституцията, а това рискува да постави под съмнение и дори да лиши от съдържание нейното върховенство при упражняване на държавната власт, пише КС в решението си.

До сегашното решение се стигна след опита на президента Румен Радев да инициира национален референдум за еврото. 

На 9 май държавният предложи да се проведе национален референдум, на който гражданите да отговорят на въпроса: "Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута "евро" през 2026 г.?".

Предложението беше внесено в Народното събрание, което единствено може да вземе решение за провеждане на национален референдум, но председателят на парламента Наталия Киселова не го допусна до разглеждане с мотива, че искането за референдум противоречи на разписаните правила в Закона и на Конституцията. 

КС ще се произнесе само по един от въпросите на Радев за референдума за еврото

КС ще се произнесе само по един от въпросите на Радев за референдума за еврото

В заседанието са участвали всички 12 конституционни съдии

Така, на практика, според решението на Конституционния съд Киселова е била длъжна да прекара предложението за референдум през гласуване в Пленарната зала.