Втори прием на документи по програмата на Община Русе „Асистирана репродукция" (Ин витро) започва от 1 септември, стана ясно днес.
Тази година средствата, заделени от бюджета на Община Русе по тази програма, са с 15 хиляди лева повече в сравнение с миналата година - в размер на 50 хиляди лева, съобщи Ruse24.bg.
На всеки одобрен кандидат ще се отпускат по 2500 лева срещу фактура за действително направен разход и медицински документ от специализирана клиника за предстояща асистирана репродукция.
Документите ще се подават всеки работен ден до 30 септември в общинския отдел "Здравеопазване, младежки и спортни дейности", стаи 31 и 32 (ул. Черно море 2).
Необходимите за кандидатстване документи са заявления и декларации по образец, които се получават в Информационния център на Община Русе (пл. Свобода 6).
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 26.08.2009 в 11:10:44 #2Лекари източвали бюджета през семейни фирми за помощни средства Мартина Бозукова 24 Август 2009 Помощни средства и медицински изделия са били изписвани без получателят им да бъде прегледан и в много случаи без той да има нужда от тях, а от това се е облагодетелствала стройна система от членове на лекарски комисии и фирми на техни родственици. Това е показала съвместната проверка на социалното и здравното министерство, стана ясно в понеделник. Проверката започна преди две седмици, след като новото ръководство на министерството установи, че от предвидените в бюджета малко над 33 млн. лева са изразходвани 32.8 млн. лева. Заместник-социалният министър Валентина Симеонова съобщи, че масово лекарските комисии са издавали протоколи за помощни средства само по документи, без да е извършен преглед на лицата. "Има случаи, в които определен брой помощни средства се водят за изписани, но хората, за които са определени, не са ги получили", заяви Симеонова. Проверки по домовете на хората показали, че част от предписаните и предоставени средства не се използват и стоят опаковани. Установено е още, че фирмите-дистрибутори доставят протоколите от лекарските консултативни комисии на лицата-потребители, като по този начин ги обвързват със себе си и ги лишават от правото на избор. В други случаи медицинските лица, издаващи протоколите, насочвали потребителите към конкретни фирми. Мобилни екипи на лекарските комисии, които правят изследвания по места на трудно-подвижни хора, също насочвали пациентите към една и съща фирма, зад която след проверка се оказало, че стоят по един или друг начин самите лекари чрез техни родственици. "Констатирани са случаи на конфликт на интереси, когато член на лекарска комисия е в родствени отношения с представител на фирмата-дистрибутор или самият той представлява такава", обясни Симеонова. Така например в Перник от началото на годината са се увеличили многократно случаите на предписани ортопедични стелки и при проверка се оказало, че лекар от травматологията насочва пациенти към собствената си фирма. При 269 молби за стелки от юли до декември миналата година в Перник, през тази година само през февруари те са били 344 и вече са достигнали 987 на обща стойност 98 000 лева. Лекарка от Благоевград, която е член на лекарска комисия, пък участвала при издаването на протоколи за слухови апарати и насочвалапа пациентите към фирмата на съпруга си "Старки България", която се намирала на адреса на частния й кабинет. Във Велико Търново е установено, че представителката на фирма "Ай пи медикал" ЕООД е съпруга на лекар, член на лекарска консултативна комисия, изписвала медицински изделия и помощни средства. Констатиран е и случай, при който на едно лице в един и същи ден са издадени два медицински протокола от МБАЛ "Свети Иван Рилски" в София и от медицинския център "Николай чудотворец" в Бургас. Пациентът не се е явявал и не е преглеждан в нито едно от двете лечебни заведения. "Все още не може да се каже с колко точно е ощетен бюджетът при това източване, но за всяко лице с изписани изделия, от които то не се нуждае, държавата губи по хиляда лева", коментира зам.-министърът. "Освен на прокуратурата тези данни ще бъдат предадени и на бившия премиер Сергей Станишев, за да види как е източван бюджетът по негово време", каза министърът на труда и социалната политика Тотю Младенов.
nono
на 25.08.2009 в 16:47:42 #1В продължение на 13 дни бях единият от придружителите на свекърва ми, която беше пациент на отделението по неврохирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София. Жената е на 74 години, с тумор на гръбначния мозък, причиняващ долна парапареза и неконтролируеми, болезнени мускулни крампи. 1. Първото ми впечатление е, че болницата е труднодостъпна за инвалидизиран пациент. За да спре кола, която вози такъв и да го остави близо до единствената рампа, трябва да наруши Правилника за движение по пътищата поне един път. 2. Още при приемането в болницата направи впечатление тоталната липса на организация и пълен хаос. Близката ми престоя в инвалидна количка 7.30ч. до 14.30 ч., когато я настаниха на легло във все още неосвободена стая. 3. Денят на приемането беше петъчен. Една от изписаните жени от същото отделение беше от Бургас. Предния ден й казали, че ще я изпишат идния понеделник. Но тъй като явно непредвидено и непланувано много са били пациентите за приемане този ден, на въпросната бургазлийка й съобщават в 10.00 ч., че именно днес ще бъде изписана. Организацията по тръгването й естествено и разбираемо отне 8 часа на нея, на близките й, на нас и на персонала на болницата... Преди да си тръгне, разказа, че санитар в тази болница не обслужва болен, ако има нужда от подлога или нещо друго. Или го прави срещу петдесет лева - това разказа. Моята свекърва ходи по нужда в личен тоалетен стол най-малко четири пъти на ден – чудех се как точно да калкулирам пишкането в лева! Ако не бяхме взели стола с гърнето, за седемте часа, в които чака за легло в болнична стая, щеше да се подмокри, тъй като не е в състояние да използва обикновена тоалетна. 4. Храната в болницата се раздава от количка в коридора – санитарката вика оттам: „Айде за закуска/обяд/вечеря!” И някой трябва да се покаже на вратата с чиния в ръка за разливането. Ако имаш чиния и придружител, ядеш! Ако нямаш – пиеш вода, стига да има кой да ти сипе! Нямам представа как е организиран престоя на трудно- или неподвижен пациент, който няма придружител в лечебното заведение – може би близките плащат на сестра или санитар да го обслужва? Идея нямам! Видът и качеството на храната изобщо не коментирам. Последното, което ще кажа във връзка с нея е, че за закуска (сутрешна, разбира се - друга няма) на пациентите в реанимация, оперирани предния ден, доскоро повръщали след излизането от упойка, повечето от тях на почтена възраст и без зъбните си протези, се предлага суха филия хляб и четвърт кренвирш. 5. В стаята в неврохирургичното отделение леглата са три. Шкафчетата - две. Столът – един. Ние, придружителите, спим в краката на болните - общо шест човека в стая за двама. Навън – 36-38 градуса юлско-августовска жега. 6. Хигиената – не мога да подмина, както подминах храната. Мръсно! Това мога да кажа. Санитарките едва мият пътеките пред и между леглата вечер. Двете шкафчета между леглата не се бършат дори когато са разчистени преди визитацията. Тоалетните никой не мие. В кошчето за боклук няма чувал и храната, която се изхвърля в него, залепва на дъното и се разлага там. Мирише. Жега е, споменах ли? Придружителка на друга жена от нашата стая донесе „Доместос”, гъба, ръкавици – изми пода, банята, пожълтялата врата на банята, тоалетната и остави „Бреф” вътре – да ароматизира мизерията! 7. Когато свекърва ми постъпи, в стаята имаше оперирано вече момиче. Сестрата мина и попита: "Имаш ли температура?" То отговори:"Не знам, нямам термометър." Следва навикване поради липсата му. Носи се течен аналгин - така, за всеки случай. Аз питам: "Защо не казвате какво трябва да се носи?" Отговорът: "При приемането трябва да са ви дали списък с необходимите неща". Не, списък не са ни дали. Край на този разговор – без повече обяснения и без списък. 8. Вечер. Идва сестра да въведе лекарство през абоката на болната. Аз още в ранния следобед казах на дневната сестра, че абокатът най-вероятно не работи, защото има хематом под лепенката и я наболява. Тя каза:”Добре.” И с това си остана. На нощната сестра казах същото. Все едно, че не съм. Постави спринцовката в абоката и започна да въвежда лекарството. Болната пъшка и стене, тя натиска буталото... Попитах я: "Вие твърдо сте решила да го вкарате подкожно, така ли?!" Тя твърдеше, че всичко е наред. Дръпнах лепенката и цъфна синьото и оточното... –Ама, Вие колега ли сте? Ама, ако не съм, жената да изтърпи простотията ли?! Тя трийс`пет години работела тази работа, при това в детска неврохирургия! Ми, добре! Но може би е по-добре де се пенсионират като в авиацията... Щото като им претръпне тръпката и се очупят, вече не стават за тая работа! Както и да е – смени абоката. 9. В МБАЛ „Св. Иван Рилски” липсата на организация е крещяща. Но май повече липсва желание да се създаде такава. За мен дразнещо беше, че остава нескрита и явна, което прави пациентите тревожни, несигурни и уплашени. На визитация пред тях лекарите обсъждат на висок глас грешките – техните собствени и на сестрите. Пациентите стават свидетели на недоволството, на липсата на нечий професионализъм, на нелюбезните отношения между персонала. 10. В деня, когато трябваше да направят лабораторни изследвания на моята близка, от 8.00ч. зачакахме лаборант в стаята, за да вземе кръв. Дойде в 13.15 ч. До това време болната не се храни, за да спази изискването, като предишното хранене беше вечерята от предния ден, донесена в 17.30 ч. В клиниката провеждат и гладолечение! На съседното легло - жена на инсулин. Объркаха й сутрешната доза и след овладяно хипогликемично състояние, тя също чака от сутринта до това време, за да й вземат кръв за изследване на кръвна захар. В крайна сметка отново й сложиха инсулин, без да дочакат резултата от изследването. Аз не, но дъщерята на тази пациентка се развика. Лаборантката обясни, че пет (!!) лаборанта няма как да обслужат цялата болница навреме, ако ще да се разкъсат. Вярвам й! Общо били девет, като трябвало да са 15. Значи, обслужването, т.е. необслужването на пациента е за сме