Българските пациенти приемат 80% от антибиотиците в домашни условия, едва 20% се поставят в болниците, съобщиха от Министерство на здравеопазването. От там посочват, че съотношението в западноевропейските страни е още по-поляризирано - употребата на антибиотиците извън болниците стига до 95%.

Данните показват, че е изключително важно употребата на антибиотици да става само по лекарско предписание и след вземане на материал за микробиологично изследване, изтъкват от здравното ведомство и допълват, че точно такава е практиката в икономически развитите страни.

За съжаление в България не винаги лекарите назначават антибиотик след микробиологично изследване. По-опасната тенденция обаче е, че пациентите много често прибягват до самолечение и си купуват антибиотик, без медикаментът да е предписан от медицински специалист.

От МЗ съобщават и за извършени проверки на Изпълнителната агенция по лекарства в аптеките. Така става ясно, че две трети от нарушенията са за даване на лекарства с рецепта без клиентът да е имал такава. От 228 наказателни постановления през миналата година, 157 са били за отпускане на лекарствени продукти без рецепта, а наложените глоби са в размер на 600 000лв. (от 1000 - 3000 лв.). За да редуцира това явление, ИАЛ започва тематична проверка в аптеките за това дали се дават медикаменти по лекарско предписание без рецепта.

Неправилната употреба на антибиотиците е изключително тревожна тенденция в целия свят, посочват от Министерство на здравеопазването. Тя води до развиването у хората на резистентност към тези медикаменти, тоест те спират да действат и бактериите продължават развитието си. Най-високи нива на резистентност у нас има към цефалоспорини втора и трета генерация, някои аминогликозиди и др.

Причината е, че тези антибиотици през годините са използвани най-нерационално. Резистентност могат да изградят всички видове бактерии. То се дължи на мутация в клетката, която помага на бактерия да преживее неблагоприятните условия.

Тази мутация се предава в потомството, а чрез различни механизми може да се предаде и между неродствени бактерии. Основен фактор при селекцията на резистентни бактерии в случая се явяват  антибиотиците, обясняват от МЗ.

От там допълват, че когато едни бактерии от един щам придобият резистентност към три и повече групи антибиотици, щамът става полирезистентен. Рискови фактори за заразяване с резистентни бактерии са болничен престой повече от пет дни, екстремна възраст, хронични болести, често повтарящи се инфекции, лечение в последните 90 дни с антибиотици, назначаване на ниски дози антибиотици, нерационални курсови (много кратки или прекалено дълги), неправилен прием, назначаване на антибиотик без нужда (при вирусни инфекции) и др.

Инфекциите, причинени от такива бактерии се лекуват по-дълго, с комбинация от няколко антибиотика, често тези болни подлежат на хоспитализация.

За да не се стига до подобни проблеми, хората трябва да употребяват антибиотици само по лекарско предписание и то за конкретния случай. Антибиотик, помогнал на пациент преди година, при друга инфекция може да не е ефективен. При съмнение за инфекция всеки трябва да търси медицинска помощ, а не да се самолекува, съветват от МЗ.