Българите подкрепят акциите на прокуратурата, но не вярват, че ще завършат с ефективни присъди. Това показва проучване на изследователски център "Тренд", проведено в периода 6-12 ноември 2018 г. сред 1004 души на възраст над 18 години. Целта е да се проследят нагласите на българите към основните политически партии, институциите и съдебната система.

Изследването отбелязва лек спад в оптимистичните нагласи и ръст в негативните оценки за работата на основните институции.

Относно работата на парламента и правителство се регистрира спад на положителните оценки за сметка на отрицателните. Едва една пета от запитаните оценяват положително парламента, докато 71% са на обратното мнение. Сравнително по-добра оценка получава правителството - 28% го оценяват положително срещу 62%, които дават отрицателна оценка.

И този месец президентът е най-високо оценената институция. Само 26% от запитаните са настроени отрицателно, докато 59% са с положителни нагласи.

Проучването показва, че ГЕРБ губи обществената подкрепа. Дистанцията между двете водещи партии се скъсява - през настоящия месец ГЕРБ има едва 1,3% предимство пред БСП.

Скандалите около Обединени патриоти в последния месец оказват влияние върху електоралните стойности на коалицията - ако през октомври са разчитали на подкрепата на 5,5% от избирателите, то през ноември те вече са 4,2%. Загубата на доверие към формациите, които съставляват управляващата коалиция обаче не се прелива към опозиционните партии, а само увеличава дела на деклариращите, че няма да гласуват.

По отношение на съдебната система проучването показва, че отрицателните оценки превишават повече от два пъти положителните. С най-ниски оценки за работата си се ползва Висшият съдебен съвет (13%), а Министерството на правосъдието събира само 15% положителни оценки. Малко по-високо оценени са работата на Съда (20%), прокуратурата (21%) и Министерството на вътрешните работи (26%).

Според запитаните основният проблем в съдебната система е корупцията. Тя е посочена от 28% от хората. На второ място с 9% се нарежда липсата на независимост, следвана от бавната работа на съдебната система (7%) и неадекватното законодателство (5%).

Институцията, от която гражданите очакват действия за подобрение на съдебната система като цяло, е Министерството на правосъдието (38%), следвано от съдиите (31%), главния прокурор (28%), Висшия съдебен съвет (26%), прокурорите (24%), Народното събрание (23%) и правителството (20%).

Изследването показва, че три четвърти от българите смятат, че политиците оказват натиск върху работата на съдебната система и само 8% са тези, които са на обратното мнение. А основният фактор, който според анкетираните влияе върху решенията на българския съд са корупцията (36%) и политическото влияние (32%), докато законите и справедливостта са съответно с 10% и 4%.

Относно правомощията на прокуратурата 31% от българите са на мнение, че трябва да се увеличат, за да се подобрят резултатите, 35% смятат, че не трябва да се увеличават, защото и сега са достатъчни, а 34% не могат да преценят.

Запитани за последните акции на прокуратурата срещу български бизнесмени 81% от хората заявяват, че ги подкрепят, като сред тях малко над половината (51%) ги подкрепят напълно. Приблизително същият процент (83%) са на мнение, че прокуратурата трябва да продължи с такъв тип акции. Само 10% пък остават скептични към действията й.

Отчита се значителен скептицизмът към крайните резултати под формата на ефективни присъди. Цели 60% от хората смятат, че няма да има ефективни присъди, докато едва 16% са на противоположното мнение.

Запитани дали е справедливо при самопризнание обвиняемият да получава по-лека присъда, 62% от българите смятат, че това не е справедливо, докато 17% са на обратното мнение.

Близо три четвърти от всички запитани пък са на мнение, че българските народни представители не трябват да се ползват с имунитет, а само 14% смятат, че депутатите трябва да имат това право.