За да привлекат повече клиенти, големите хранителни хипермаркети примамват потребителите с оферти за кисело мляко за 5 ст. или 9 ст. Млекопроизводители алармират, че това е под себестойността на кофичката и са убедени, че този продукт съдържа растителни мазнини.

Затова и Министерство на земеделието и храните започва проверка за предлагането на млечни продукти в голяма верига за хранителни продукти в София.

Целта на проверката е да се провери на място как е организирано предлагането на млечните продукти и продуктите с растителни мазнини в търговската мрежа, както и да се съобщи информация за промените в изискванията при етикетирането на млечните продукти. В проверката лично ще участва земеделският министър Мирослав Найденов и генералният директор на Националната ветеринарномедицинска служба Йордан Войнов.

Каква е практика досега - с големи букви на кофичката пише "кисело мляко", а отстрани с малък шрифт под запечатващия кант пише "растителна мазнина". А българският потребител все още няма навика да чете етикетите.

Според специалисти има проблеми с качеството на българското мляко, тъй като голяма част от него се добива от ферми с по две-три крави. В резултат на това част от млекопреработвателите купуват по-качествено и по-евтино мляко от чужбина.
Растителните мазнини не са опасни за човешкото здраве, стига да са преминали през задължителните процеси на рафиниране, които са отразени в сертификатите им.

Проблемът не е в използването на растителните мазнини, колкото в това, че някои производители „спестяват" информацията на купувачите.

Последно информация за млекопреработвателните предприятия, които са обявили, че влагат растителни мазнини в млечни продукти е от февруари 2009г. Досега информацията не е актуализирана.

Предприятията от списъка от 2009 са коректни по отношение на етикетирането на продукцията и обозначават върху етикетите на продуктите, че в тях са вложени растителни мазнини.

Какво знаем за мазнините и тяхното влияние върху човешкия организъм?

60% от мазнините, които постъпват в организма ни са от животинските продукти - месо, мазнина, яйца и млечни продукти включително мляко и сирене.
35% от мазнините се добавят в храната при приготвянето й - при варене, пържене, печене, задушаване.

5% от мазнините пък приемаме с растителните храни - боб, зърнени храни, орехи, плодове и зеленчуци. Според специалистите не повече от 20% от дневните калории трябва да постъпват от мазнините.

Растителните мазнини са много по-полезни от животинските, според медици. Те са основно ненаситени, течни мазнини, за разлика от твърдите наситени животински мазнини.

Полиненаситените мазнини способстват за съхраняването на еластичността и пропускливостта на клетъчната мембрана на повече от 100-те трилиона клетки в организма. По този начин те предпазват организма и водят до нормалната работа на клетките, особено на клетките на главния мозък, сърцето и кръвоносните съдове, на които трябва голямо количество кислород.

Химичния анализ на основните животински мазнини, съдържащи се в свинското, говеждото и пилешкото меса, показват, че те оказват пагубно влияние върху клетката