Управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев вижда нови възможности пред страната в комбинация с продължаваща фискална дисциплина. Това става ясно на интервю на Радев за специализираното издание Global Finance, посветено на подготовката на страната ни за членство в еврозоната. То е публикувано и на сайта на БНБ.
Запитан за очакваните промени за икономиката и за обикновения гражданин и нас Радев изтъква, че присъединяването към еврозоната е стратегически етап за България и представлява кулминация на полаганите с години последователни усилия за постигане на макроикономическа конвергенция, институционално развитие и отговорна политика. По думите му за икономиката това означава по-дълбока финансова интеграция, засилено доверие на инвеститорите и по-голяма устойчивост спрямо външни шокове.
Димитър Радев посочва, че за обикновения гражданин най-осезаемите ефекти ще бъдат практични - премахване на валутния риск с основните ни търговски партньори, по-ниски транзакционни разходи и по-голяма ценова прозрачност.
"Накратко - членството отваря нови възможности за устойчив растеж и просперитет. Но трябва да подчертая, че тези ползи ще се реализират изцяло само ако продължим дисциплинираните политики, които ни доведоха дотук", обобщава той.
На въпрос дали има притеснения, свързани с членството, Димитър Радев отговаря, че рискове винаги има, но те не произтичат от самото въвеждане на еврото, а от начина, по който ще България ще управлява отговорностите си в рамките на еврозоната. "Истинският риск е вътрешното успокоение - погрешното убеждение, че членството в еврозоната може да замени добрите национални политики", отбелязва той. Управителят на БНБ изтъква, че това не е така всъщност влизането в еврозоната засилва необходимостта от фискална дисциплина, структурни реформи и силни институции.
Той коментира и как може да се избегне ситуацията с Гърция с използване на по-ниските лихвени проценти за прекомерни разходи: "България има силна традиция на фискална предпазливост, а ниското ни съотношение дълг към БВП - едно от най-ниските в ЕС - е доказателство за това. През последните години тази дисциплина беше поставена на изпитание от политическа нестабилност и глобална волатилност, което доведе до известно разхлабване на фискалната позиция, което сега трябва да бъде коригирано."
Радев допълва, че натискът за по-високи разходи рядко идва от домакинствата или бизнеса, а произтича главно от политически решения. По думите му изкушението да се използват по-ниските лихви като оправдание за разхлабена фискална политика е добре познато и затова утвърдената институционална рамка на България, основана на фискални правила и разумен надзор, е от ключово значение. "Убеден съм, че фискалната дисциплина ще остане водещ принцип", посочва той.
За отпадането с членството в еврозоната на изискванията за минимални задължителни резерви, които в момента са 12% и не се олихвяват, като са и един от основните парични инструменти на БНБ, Димитър Радев обяснява: "Институционалният контекст ще се промени. Резервните изисквания ще бъдат хармонизирани с правилата на Евросистемата и БНБ вече няма да ги определя едностранно. Но е важно да припомним, че в условията на валутния борд - освен резервните изисквания - способността ни да водим активна парична политика и без това е силно ограничена."
Той изтъква, че присъединяването към еврозоната не е загуба на автономия, а стратегическо надграждане и за пръв път България ще има глас в оформянето на паричната политика на еврозоната чрез участието си в управленските органи на Европейската централна банка (ЕЦБ). По думите на управителя на БНБ това е съществен институционален напредък.
"В същото време БНБ запазва пълния контрол върху макропруденциалната политика, която остава мощен и гъвкав инструмент. Нашето участие в Единния надзорен механизъм допълнително засилва координацията и надзора", заявява той и допълва, че преходът всъщност не води до загуба на инструменти, а до тяхното модернизиране и интегриране в по-силна и по-цялостна рамка на политики.
Запитан какъв ефект може да има членството в еврозоната върху българските банки Радев посочва, че от 2020 г. България е част от Банковия съюз чрез рамката за тясно сътрудничество с ЕЦБ, която обхваща Единния надзорен механизъм (SSM) и Единния механизъм за преструктуриране. Той смята, че членството в еврозоната ще доведе този процес до пълна интеграция и ще допринесе за по-високи стандарти на надзор, по-голяма прозрачност и по-голяма последователност в банковия сектор.
"Българските банки вече са под съвместен надзор в рамките на SSM, а очакванията - особено по отношение на капиталовата устойчивост и управлението - ще продължат да се повишават. Възможно е да последва известна консолидация, особено сред по-малките или по-слабо конкурентни институции. Но това отразява по-широки пазарни процеси, а не самото въвеждане на еврото", посочва Димитър Радев.
По думите му ролята на БНБ не се променя и централната банка ще продължи да гарантира финансовата стабилност, да защитава вложителите и да насърчава дългосрочната устойчивост на банковата система.
USD
CHF
EUR
GBP
