Бюджетните решения за 2026 г. ще имат директно отражение върху стандарта на живот в страната и най-силно ще засегнат именно уязвимите групи - пенсионери, семейства с ниски доходи и деца с увреждания. За това предупреждава омбудсманът Велислава Делчева в свое становище по проектите на Закона за държавния бюджет на Република България и на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г., внесено в Народното събрание.
Тя настоява процесът по приемане на бюджетите да бъде съпроводен с реален обществен дебат и задълбочена оценка на социалните ефекти.
"Омбудсманът подкрепя усилията за ограничаване на злоупотребите с публични средства и за повишаване на ефективността на контрола при предоставянето на социални плащания. Същевременно следва да бъде гарантирано, че въвеждането на по-строги механизми за оценка и контрол няма да доведе до необосновано ограничаване на достъпа до социална подкрепа на лицата, които действително отговарят на законовите условия за нейното получаване", посочва Делчева.
Относно пенсионната система тя поставя въпроса за адекватността на доходите на възрастните хора спрямо ценовия натиск и инфлацията.
"Като омбудсман подкрепям предвиденото увеличение на минималната пенсия по чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване. Наред с това обаче считам, че при определяне размера на пенсионните плащания следва да бъдат отчитани не само финансовите възможности на бюджета, но и реалното нарастване на разходите за живот, инфлационните процеси и социално-икономическите последици от присъединяването на Република България към еврозоната", настоява общественият защитник.
Тя откроява и съотношението между минималната пенсия и линията на бедност и предупреждава за риск от социално изключване на значителна част от пенсионерите.
"Омбудсманът счита, че при обсъждането на законопроекта следва да бъде разгледана възможността размерът на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст да не остава под определения за страната размер на линията на бедност", подчертава общественият защитник.
Сериозен проблем според нея остава и подкрепата за децата с увреждания. В становището си тя изтъква, че липсата на механизъм за годишна актуализация на тези помощи вече води до реална загуба на стойност и ограничен достъп до жизненоважни услуги - рехабилитация, здравеопазване и лекарства.
Омбудсманът изразява притеснения и за запазването без промяна на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, което поражда въпроси за неговата адекватност спрямо нарастващите разходи за живот.
Тя заявява, че еднократната помощ за ученици остава в размер на 300 лв., непроменена от 2021 г., въпреки значителното увеличение на разходите за учебни материали, облекло и подготовка за учебната година, което намалява реалната ѝ стойност и ефективност като мярка за подкрепа на семействата.
Делчева предупреждава, че увеличаването на осигурителната тежест без съответен ръст на доходите може да доведе до допълнителен финансов натиск върху домакинствата. По отношение на предвиденото въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители омбудсманът посочва, че мярката може да бъде подкрепена единствено при наличие на ясен, нормативно уреден, финансово обезпечен и едновременно действащ компенсаторен механизъм.
Тя обръща внимание и на липсата на планирани финансови средства в държавния бюджет и в тригодишната прогноза за изграждането на национална детска болница. Според нея е необходимо държавата да включи разходите за строителство в средносрочната макрорамка.
"Планирането на 0 евро за следващите три години - до 2028 г. създава риск проектът отново да спре, след като свършат наличните 47 млн. за проектиране. Необходими са средства и за съпътстващата инфраструктура", посочва общественият защитник.
В заключение Делчева призовава Народното събрание при обсъждането и приемането на бюджетите за 2026 г. да гарантира, че фискалната политика няма да бъде за сметка на социалната защита на най-уязвимите групи в обществото, за да не се стигне до ограничаване на достъпа до основни права.
USD
CHF
GBP
