Димитър Радев: Значението на еврото за България - повече влияние и отговорност

Функционирането на еврозоната се основава на споделен анализ, колективни решения и ясно разпределена отговорност. В този контекст е уместно да се отбележи нещо, което рядко присъства в българския обществен дебат. През последните години нараства броят на българските експерти, които работят в основните европейски институции, включително в Европейската централна банка. Това заявява управителят на Българската народна банка Димитър Радев в изказване на откриването на "The World Ahead 2026: Софийска гала вечеря" на сп. "The Economist". Словото му беше разпространено от пресцентъра на БНБ.

Радев уточнява, че българските експерти рядко участват в публичния разговор в страната, но са пряко ангажирани в аналитичните и управленските процеси в центъра на европейското икономическо управление. По думите му това е показателно за начина, по който България е все по-дълбоко интегрирана институционално.

"Измина сравнително кратък период от присъединяването на България към еврозоната. Този момент има символично измерение. Реалното му значение обаче е преди всичко институционално Процесът на присъединяване формално приключи. От този момент нататък акцентът се измества - от подготовка към изпълнение и от намерения към резултати", отчита управителят на БНБ.

Той отбелязва, че членството на България в еврозоната е резултат от дълъг процес, основан на последователност и дисциплина. "В продължение на близо три десетилетия страната функционираше при режим на валутен борд - първоначално обвързан с германската марка, а впоследствие с еврото. Тази рамка осигуряваше ценова стабилност, налагаше фискална дисциплина и играеше ролята на парична котва. От практическа гледна точка паричните условия в България бяха тясно обвързани с тези в еврозоната много преди формалното членство. Промяната не е в логиката на паричната политика, а в институционалната позиция", заявява Димитър Радев.

Той изтъква, че днес България участва пряко във формирането на общата парична политика, включително в оценките на инфлацията, икономическата активност, финансовите условия и рисковете за еврозоната като цяло. По думите му преходът от автоматично следване към споделено вземане на решения представлява същинското икономическо значение на приемането на еврото от българска гледна точка, като съчетава по-голямо влияние с по-висока степен на отговорност.

Радев посочва, че преходът към еврото има не само институционално, но и ясно изразено оперативно измерение. По думите му наличните до момента данни не сочат отклонения от очакваното. Процесът на изтегляне на левовите банкноти и монети протича без сътресения. Към настоящия момент близо 85% от левовете в обращение вече са изтеглени. Осигурени са над 7 млрд. евро, което гарантира безпроблемното функциониране на наличнопаричното обращение и на платежните процеси през преходния период, отбелязва той.

"Банковата система, платежната инфраструктура, бизнесът и домакинствата се адаптираха в рамките на планираните параметри. Този резултат отразява натрупана подготовка, институционална координация и последователна публична комуникация. Именно в подобни моменти - когато рамките се променят - доверието се формира най-трайно", коментира Димитър Радев.

Той отбелязва, че ценовата стабилност остава ключов елемент на общественото доверие и по тази причина оценките за развитието на инфлацията трябва да се основават на изчерпателни данни и задълбочен анализ, а не на изолирани наблюдения или краткосрочни възприятия.

Радев цитира експресните оценки, публикувани от Националния статистически институт (НСИ) и Евростат, базирани на хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), според които годишната инфлация в България през януари е около 2,3 процента, а това в общи линии съответства на ценовите процеси в еврозоната. "На агрегирано равнище въвеждането на еврото не е довело до съществени допълнителни инфлационни ефекти през първия месец на 2026 г.", допълва управителят на БНБ

По думите му предварителният анализ на експерти от Европейската централна банка (ЕЦБ) и БНБ показва, че валутната промяна е била съпътствана от ограничен и временен ценови ефект в размер на около 0,3-0,4 процентни пункта върху месечната инфлация през януари 2026 г. Радев обяснява, че този ефект изглежда е концентриран основно в определени категории услуги и в голяма степен съответства на опита на други държави, присъединили се към еврозоната в миналото.

"От гледна точка на паричната политика тези развития са в рамките на предварителните очаквания. Дори при условията на валутен борд инфлационната динамика в България исторически е била тясно свързана с тази в еврозоната, като временните отклонения отразяват структурни характеристики на вътрешната икономика. Ето защо е от съществено значение ясно да се прави разграничение между краткосрочните ефекти, свързани с валутната промяна, и дългосрочните процеси на ценова конвергенция", смята Радев.

5.9 млрд. лева остават в обращение у нас

Над 6.7 млрд. евро вече са пуснати в обращение

Той посочва още, че с нарастването на доходите някои вътрешни цени, особено в сектора на услугите, показват тенденция към по-бързо повишение от средното за еврозоната. Според Димитър Радев това е добре установена характеристика на реалната конвергенция, отразяваща догонването по линия на производителността, динамиката на заплатите и промените в потребителските модели.

"Същественият въпрос не е дали относителните цени се коригират — това е неизбежно — а дали тази корекция протича по подреден начин и се движи от пазарни сили. Ценовите процеси следва да бъдат в съответствие с фундаменталните макроикономически фактори и да се развиват в среда, характеризираща се със силна конкуренция и ефективни публични институции", заявява той.

Димитър Радев отбелязва, че в този контекст поддържането на ценовата стабилност не е единствено отговорност на паричната политика и зависи в решаваща степен и от качеството на институционалната рамка, както и от последователността, надеждността и предвидимостта на Радев отчита, че икономическите политики във времето.

Той добавя, че България се присъединява към еврозоната на фона на повишена геополитическа, финансова и структурна несигурност, като паричната политика на еврозоната остава ориентирана към ценова стабилност, зависимост от данните и внимателна калибрация. "Последните решения отразяват тази рамка, като остават насочени към средносрочната инфлационна цел и същевременно отчитат новопостъпващата информация.За България участието в този колективен процес укрепва очакванията и допринася за по-висока степен на доверие в паричната рамка. В същото време е важно ясно да се разграничат ролята и мястото на еврото по отношение на вътрешните икономически процеси", заявява управителят на БНБ.

Той коментира, че еврото предполага обща парична политика, но не отменя отговорността на национално равнище в други ключови области на икономическата политика. Радев обяснява, че фискалната устойчивост, ефективният надзор и институционалната дисциплина, които са били съществени при режима на валутен борд, остават в същата степен релевантни и днес. По думите му новото с членството в еврозоната е участие във вземането на решения, достъп до общи защитни механизми и по-дълбока институционална интеграция.

"В българския обществен разговор Европа и корупцията често се разглеждат като отделни теми. От институционална гледна точка това разделение е изкуствено. Корупцията често се интерпретира в морални категории. От икономическа и институционална перспектива тя е проблем на ефективността и доверието. Когато доверието е подкопано, ползите от членството в еврозоната не могат да се реализират в пълна степен", посочва Радев.

Той допълва, че същевременно антикорупционните усилия, които не са вградени в устойчива институционална рамка, рядко имат траен ефект, а европейските правила и механизми допринасят за предвидимостта на процесите, включително в периоди на вътрешнополитическа нестабилност. Димитър Радев изтъква, че в този смисъл проевропейската ориентация и ефективното управление не са алтернативи, а взаимно подсилващи се елементи.

"В настоящата глобална среда самата стабилност се превръща в стратегически ресурс. За малка и отворена икономика членството в еврозоната променя рисковия профил на страната. То намалява валутната несигурност, задълбочава финансовата интеграция и вгражда икономиката в утвърдени рамки за надзор и управление на кризи. В дългосрочен план това обикновено води до по-ниски рискови премии и по-благоприятни условия за финансиране, при условие че политиките остават последователни", обяснява той.

Радев отбелязва, че членството на България в еврозоната има и регионално измерение, като Югоизточна Европа остава хетерогенна по своята икономическа и институционална структура, но степента на взаимна обвързаност нараства. "Българският опит илюстрира един възможен път на конвергенция, основан на институционална дисциплина и дългосрочен ангажимент", добавя той.

Според управителя на БНБ приемането на еврото не трябва да създава нови разделителни линии, а при подходящо управление то може да допринесе за по-висока устойчивост и по-дълбока интеграция в региона.

"Понятието за суверенитет често се интерпретира в символичен план. В днешната икономическа среда суверенитетът все по-често се измерва чрез способността на институциите да вземат решения, които са предвидими, надеждни и устойчиви във времето", заявява той и добавя, че членството в еврозоната не представлява загуба на суверенитет, а преход от едностранно следване на правила към участие в споделена институционална рамка, в която решенията се вземат съвместно.

"Членството на България в еврозоната поставя началото на нов етап, белязан от по-високи изисквания и по-ясно споделена отговорност. Наличните до момента данни не сочат отклонения от очакваното по отношение на техническия преход и ценовата динамика", коментира Димитър Радев и допълва, че резултатите в крайна сметка ще зависят от последователността на политиките и от способността институционалната рамка да бъде изпълвана със съдържание във времето.

"Еврото не е крайна цел. То е рамка, в която качеството на институциите и устойчивостта на политиките стават още по-видими", заявява в заключение той.

Димитър Радев: Еврозоната засилва отговорността и стабилността на България

Според управителя на БНБ присъединяването към еврозоната не е формална стъпка