Стотици хиляди левове са откраднати от банкови сметки на българи през последните години показват данните на МВР.
Не може да се даде точна статистика колко са случаите, колко са сайтовете и какви суми са източени, тъй като редица от потърпевшите или не са се усетили, че им се крадат парите, или не са подали сигнал в полицията, съобщава БНР.
Специалистите от службата за борба с организираната престъпност в МВР съветват да се внимава изключително много при пазаруването или трансферирането на пари в интернет.
От МВР обясняват, че съществуват няколко основни начина банкова сметка да бъде източена.
Един от най-популярните е чрез т.нар фишинг. Използва се специална компютърна програма, която генерира произволни email адреси.
Най-често в текста им се упоменава, че има проблем с акаунта на даден потребител до банковата му сметка през интернет или до профила му в сайт за пазаруване.
Жертвата бива приканена да изпрати отговор на полученото писмо, в който да напише потребителското име и паролата си.
Експертите съветват да не се отварят писма от непознат подател или много внимателно да се чете кой ги изпраща.
Друг начин за източване на пари е чрез т.нар фарминг. При този метод се използват фалшиви уеб сайтове, но не се изпращат писма. По този начин се пренасочва трафика от определен уеб сайт към друг, който е негово копие и има за цел кражба на лична информация.
Още по-нов хит в този тип кражба е заразяването на компютъра с вирус, популярно известен като троянски кон и неговите разновидности. С него престъпникът получава пълен достъп до всички данни от компютъра на жертвата, в т.ч. и банкови сертификати. След като крадецът се сдобие с данните на жертвата източването на сметката вече е лесно.
Препоръчва се използавнето на легални антивирусни програми, чиято поддръжка на година е около 40 лева.
Друг сигурен начин е универсалният електронен подпис или т. нар. виртуалната кредитна карта.
USD
CHF
EUR
GBP
Bozo Kosmev
на 19.10.2009 в 22:09:32 #16Barcode, ние тука, докато пасем овците (както изглежда смяташ), викаме електронен подпис на едно нещо, което се издава от упълномощен издател на електронни подписи, разполага се на смарт-карта, която се използва най-често с USB четец, изисква ПИН код и се регистрира в браузъра. Сертификат казваме на сертификатите, които се слагат в компютъра и си стоят там. И сертификата е различно от електронния подпис.
barcode
на 19.10.2009 в 20:09:11 #15аз не знам до колко писанията за наличен вирус за точене на сметки са вярни, но си мисля, че така популярниият начин за достъп до българските банкови сайтове - само с еднократно регистриран юзернейм/пассворд е престъпно небрежен и безотговорен. та дори да върви по секюрити конекшън и да се обменя сертификат (вие танмв бг на сертификата ли му викате "електронен подпис"?) как няма да има точене на пари при това положение?
Viki
на 19.10.2009 в 19:56:43 #14Писането по тази тема не е случайно и това се вижда от изводите на някои специалисти в тази област. Ето някои от тях: http://www.eset.bg/about/news-77.html http://blog.avast.com/2009/10/15/kavo-a-neverending-story/#more-633 http://thompson.blog.avg.com/
sendi
на 19.10.2009 в 19:13:18 #13абе много плоска история. как изведнъж първо се присетиха че им се изплъзват пари от залагания по нета и сега това. ще вземат да позатегнат разплащанията за наше добро
sasik
на 19.10.2009 в 19:04:21 #12The following is a partial list of known Linux malware. Known malware is not the only or even the most important threat: new malware or attacks directed to specific sites can use vulnerabilities not previously known to the community or not previously used by malware. Trojans * Kaiten - Linux.Backdoor.Kaiten trojan horse[14] * Rexob - Linux.Backdoor.Rexob trojan[15] Viruses * Alaeda - Virus.Linux.Alaeda[16] * Bad Bunny - Perl.Badbunny[6][17] * Binom - Linux/Binom[18] * Bliss * Brundle[19] * Bukowski[20] * Diesel - Virus.Linux.Diesel.962[21] * Kagob a - Virus.Linux.Kagob.a[22] * Kagob b - Virus.Linux.Kagob.b[23] * MetaPHOR (also known as Simile)[24] * Nuxbee - Virus.Linux.Nuxbee.1403[25] * OSF.8759 * Podloso - Linux.Podloso (The iPod virus)[26][27] * Rike - Virus.Linux.Rike.1627[28] * RST - Virus.Linux.RST.a[29] (known for infecting Korean release of Mozilla Suite 1.7.6 and Thunderbird 1.0.2 in September 2005[30]) * Satyr - Virus.Linux.Satyr.a[31] * Staog * Vit - Virus.Linux.Vit.4096[32] * Winter - Virus.Linux.Winter.341[33] * Winux (also known as Lindose and PEElf)[34] * Wit virus[35] * ZipWorm - Virus.Linux.ZipWorm[36] [edit] Worms * Adm - Net-Worm.Linux.Adm[37] * Adore[38] * Cheese - Net-Worm.Linux.Cheese[39] * Devnull * Kork[40] * Linux/Lion * Mighty - Net-Worm.Linux.Mighty[41] * Millen - Linux.Millen.Worm[42] * Ramen worm * Slapper[43] * SSH Bruteforce[44] The following is a partial list of known Linux malware. Known malware is not the only or even the most important threat: new malware or attacks directed to specific sites can use vulnerabilities not previously known to the community or not previously used by malware. [edit] Trojans * Kaiten - Linux.Backdoor.Kaiten trojan horse[14] * Rexob - Linux.Backdoor.Rexob trojan[15] Viruses * Alaeda - Virus.Linux.Alaeda[16] * Bad Bunny - Perl.Badbunny[6][17] * Binom - Linux/Binom[18] * Bliss * Brundle[19] * Bukowski[20] * Diesel - Virus.Linux.Diesel.962[21] * Kagob a - Virus.Linux.Kagob.a[22] * Kagob b - Virus.Linux.Kagob.b[23] * MetaPHOR (also known as Simile)[24] * Nuxbee - Virus.Linux.Nuxbee.1403[25] * OSF.8759 * Podloso - Linux.Podloso (The iPod virus)[26][27] * Rike - Virus.Linux.Rike.1627[28] * RST - Virus.Linux.RST.a[29] (known for infecting Korean release of Mozilla Suite 1.7.6 and Thunderbird 1.0.2 in September 2005[30]) * Satyr - Virus.Linux.Satyr.a[31] * Staog * Vit - Virus.Linux.Vit.4096[32] * Winter - Virus.Linux.Winter.341[33] * Winux (also known as Lindose and PEElf)[34] * Wit virus[35] * ZipWorm - Virus.Linux.ZipWorm[36] Worms * Adm - Net-Worm.Linux.Adm[37] * Adore[38] * Cheese - Net-Worm.Linux.Cheese[39] * Devnull * Kork[40] * Linux/Lion * Mighty - Net-Worm.Linux.Mighty[41] * Millen - Linux.Millen.Worm[42] * Ramen worm * Slapper[43] * SSH Bruteforce[44]
barcode
на 19.10.2009 в 18:58:07 #11turmion katilot | 19.10.2009 17:40 >> Под ГНУ/Линукс троянците се броят на пръсти. ----- браво. един линукс-човек пропусне да се изхвърли, че линукс и вирус са неща несъвместими. чест и почит. >> Естеството на самата система е такова че търпи постоянно(почти ежеседмично) обновление на голям брой файлове. Това води до трудното написване на троянец или вирус който да зарази даден файл. Просто времето за написване е дълго и така написания зловеден софтуер реално атакува файлове които вече са заменени в системата. --- това по принцип е вярно. въпрос е колко от файловете се подменят. според мен не подмяната на файловете е основното, по скоро потенциално бързата реакция в следствие на късия цикъл на ъпгрейт. интересното е друго, че по такъв начин "антивирусната" бива своеобразно вградена в кернела, а не е отделен пакеткойто трябва да се инсталира и поддържа. но най-основната причина за малък брой вируси за мен си остава малкият брой на виросописачите за линукс, заедно с малкия интерес от писане на вируси за линукс, както и малкият брой линукс програмисти като цяло
turmion katilot
на 19.10.2009 в 18:40:09 #10Под ГНУ/Линукс троянците се броят на пръсти. Естеството на самата система е такова че търпи постоянно(почти ежеседмично) обновление на голям брой файлове. Това води до трудното написване на троянец или вирус който да зарази даден файл. Просто времето за написване е дълго и така написания зловеден софтуер реално атакува файлове които вече са заменени в системата.
barcode
на 19.10.2009 в 17:52:54 #9Имейл | 19.10.2009 14:09 За да нямаш проблеми с троянци и гадни червеи, банкирането само под Линукс. ---------- да не би да няма троянски коньове и гадни червейчета за линукс? хайде стига с тези легенди де. вярно, като брой са доста по-малко от тези за виндоус, но това си съответсва 1:1 и на интереса към линуксите, и на броя на фактическото им разпостранение в качеството на операционна система за персонален комп
barcode
на 19.10.2009 в 17:44:24 #8samyil | 19.10.2009 14:52 ..... Троянския кон не е нов хит а е по стар вариант на фишинга и си остава най трудния и най интелигенстния начин за такъв род измама ------- че не е нов хит не е, мо пък да е стар вариант на фишинга ... това вече май не е така. я да чуем какво общо има между троянец и фишинг?
PlayBoy
на 19.10.2009 в 17:31:17 #7много неграмотна статия
undefined
на 19.10.2009 в 17:21:43 #6Колкото и да ми уточнявате - статията е и поръчкова и некадърна и неграмотна а най-вече - пропаганда.
JIM
на 19.10.2009 в 16:17:18 #5Моята банка отдавна за банкиране изисква електронен подпис. Нямаш подпис - няма банкиране. Картите на банката НЕ МОГАТ да се ползват за плащане в интернет. Съответно не съм чувал за случай на източени сметки. Няма да споменавам коя е банката, ще се сетите. А за плащане в интернет ползвам карта на друга банка, в която не държа никакви наличности. Ще ми източат само оная работа, с уста
samyil
на 19.10.2009 в 15:52:22 #4Искам само да направя някой пояснения и фрапиращи технически грешки в статията. Първо не може да се даде обща сатистика колко са случайте защото самите банки крият това по простата причина, че ги удря в реномето. Второ когато има такъв случай не трябва да се оплачеш в полицията а в самата банка която ако не се справи наема специалисти които правят разследване как е станал пробива и именно те са хората който се обаждат на полицията. Фишингът не е един от начините а основният за такава измама дори фарминга измамата със фалшивите сайтове е част от фишинга и схемата е такава. Получавате мейл в който пише, че в банката ви има промоция, в самия мейл има линк който естественно не води към банката а към фалшивия сайт. Сайта е копие визуално но технически е един скрипт събиращ информацията която ще попълните. Вие се опитвате да се логнете но отговора е, че има проблем със сайта и ако може да опитате по късно. Троянския кон не е нов хит а е по стар вариант на фишинга и си остава най трудния и най интелигенстния начин за такъв род измама. Съгласявам се на 100% само с последния абзац за електрония подпис.
undefined
на 19.10.2009 в 15:41:46 #3Поръчкова или изсмукана от пръстите статия.
BobyA
на 19.10.2009 в 15:29:26 #2@Имейл, от първите два метода, които са и най-разпостранениете ама да знаеш как ще те спаси линукс-а
maxs
на 19.10.2009 в 13:36:44 #1А бе НЮЗ-а, какви са тези сВетки дето ги слагате в заглавието си? Хайде оставете кафето и си четете отвреме навреме написаното. То и така статиите ви са гола вода, ами като се добавят и правописните ви грешки става една....
