Главният прокурор Сотир Цацаров е внесъл в Конституционния съд искане за задължително тълкуване на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от Конституцията: „Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата“. Това съобщават от държавното обвинение.

От прокуратурата уточняват, че искането за тълкуване касае определянето на действителното съдържание на изискването на основния закон за съответствие между структурата на прокуратурата и структурата на съдилищата.

В искането се посочва, че съдържанието на конституционната разпоредба е дискусионно, като са налице две основни схващания.

Според едното схващане посоченото изискване следва да се разбира буквално – на всеки съд да отговаря съответна прокуратура, със седалище в населеното място, в което е съдът. Според другото разбиране, чл. 126 ал. 1 от Конституцията създава задължение да се гарантира функционалното съответствие между двете системи от органи на съдебната власт. Това означава да се осигури съответствие в нивата – районно, окръжно, апелативно и касационно, при спазване на законовите изисквания за родова и местна подсъдност, но без необходимост отговарящата на даден съд прокуратура да има същите район на действие и седалище.

Според становището на главния прокурор конституционното изискване по чл. 126, ал. 1 КРБ е за функционално, а не за буквално структурно-организационно съответствие. Затова то не налагало пълно съвпадение на седалищата и районите на действие на прокуратурата със седалищата и районите на действие на съдилищата. Този извод следвал от различните законови функции и задачи, които имат съдилищата, от една страна и прокуратурата, от друга.

От прокуратурата уточняват, че конституционното изискване по чл. 126, ал.1 КРБ не може да бъде сведено до такова обвързващо задължение за идентичност в структурите на две отличаващи се системи в рамките на съдебната власт. То би било изпълнено на функционално ниво, и ако съответното на даден съд звено от системата на Прокуратурата на Република България не е обособено като самостоятелен орган на съдебната власт, а е част от него (напр. териториално отделение по смисъла на последните изменения и допълнения на ЗСВ).

От държавното обвинение посочват, че по силата на това разбиране, териториалните прокуратури могат да бъдат оптимизирани чрез окрупняване и разширяване на района им на действие, без процесът за такава промяна на „съдебната карта“ да е предпоставен или свързан с аналогична промяна по отношение на съдилищата.