През последните години се наблюдава тенденция на увеличаване на новите случаи на заболели от СПИН във Варна и региона, от 1987-а година заболелите са 71.
Данните предостави д-р Даниела Маркова, завеждащ кабинета за полово предавани болести и СПИН в Многопрофилната болница "Света Анна" във Варна, съобщава БНР.
Въпреки че от януари до май няма нито един нов случай на заболял от СПИН, тенденциите са тревожни.
Шест са болните до този момент, от тях три са жени и трима - мъже. Маркова допълни, че сред заболелите има и семейни, а възрастта им варира от 29 до 48 години.
Три са били серопозитивните бременни жени със СПИН през годините, за щастие децата им са родени здрави.
11 са регистрираните от началото на годината болни от сифилис.
USD
CHF
EUR
GBP
nono
на 25.08.2009 в 16:46:42 #2В продължение на 13 дни бях единият от придружителите на свекърва ми, която беше пациент на отделението по неврохирургия към МБАЛ „Св. Иван Рилски”, гр. София. Жената е на 74 години, с тумор на гръбначния мозък, причиняващ долна парапареза и неконтролируеми, болезнени мускулни крампи. 1. Първото ми впечатление е, че болницата е труднодостъпна за инвалидизиран пациент. За да спре кола, която вози такъв и да го остави близо до единствената рампа, трябва да наруши Правилника за движение по пътищата поне един път. 2. Още при приемането в болницата направи впечатление тоталната липса на организация и пълен хаос. Близката ми престоя в инвалидна количка 7.30ч. до 14.30 ч., когато я настаниха на легло във все още неосвободена стая. 3. Денят на приемането беше петъчен. Една от изписаните жени от същото отделение беше от Бургас. Предния ден й казали, че ще я изпишат идния понеделник. Но тъй като явно непредвидено и непланувано много са били пациентите за приемане този ден, на въпросната бургазлийка й съобщават в 10.00 ч., че именно днес ще бъде изписана. Организацията по тръгването й естествено и разбираемо отне 8 часа на нея, на близките й, на нас и на персонала на болницата... Преди да си тръгне, разказа, че санитар в тази болница не обслужва болен, ако има нужда от подлога или нещо друго. Или го прави срещу петдесет лева - това разказа. Моята свекърва ходи по нужда в личен тоалетен стол най-малко четири пъти на ден – чудех се как точно да калкулирам пишкането в лева! Ако не бяхме взели стола с гърнето, за седемте часа, в които чака за легло в болнична стая, щеше да се подмокри, тъй като не е в състояние да използва обикновена тоалетна. 4. Храната в болницата се раздава от количка в коридора – санитарката вика оттам: „Айде за закуска/обяд/вечеря!” И някой трябва да се покаже на вратата с чиния в ръка за разливането. Ако имаш чиния и придружител, ядеш! Ако нямаш – пиеш вода, стига да има кой да ти сипе! Нямам представа как е организиран престоя на трудно- или неподвижен пациент, който няма придружител в лечебното заведение – може би близките плащат на сестра или санитар да го обслужва? Идея нямам! Видът и качеството на храната изобщо не коментирам. Последното, което ще кажа във връзка с нея е, че за закуска (сутрешна, разбира се - друга няма) на пациентите в реанимация, оперирани предния ден, доскоро повръщали след излизането от упойка, повечето от тях на почтена възраст и без зъбните си протези, се предлага суха филия хляб и четвърт кренвирш. 5. В стаята в неврохирургичното отделение леглата са три. Шкафчетата - две. Столът – един. Ние, придружителите, спим в краката на болните - общо шест човека в стая за двама. Навън – 36-38 градуса юлско-августовска жега. 6. Хигиената – не мога да подмина, както подминах храната. Мръсно! Това мога да кажа. Санитарките едва мият пътеките пред и между леглата вечер. Двете шкафчета между леглата не се бършат дори когато са разчистени преди визитацията. Тоалетните никой не мие. В кошчето за боклук няма чувал и храната, която се изхвърля в него, залепва на дъното и се разлага там. Мирише. Жега е, споменах ли? Придружителка на друга жена от нашата стая донесе „Доместос”, гъба, ръкавици – изми пода, банята, пожълтялата врата на банята, тоалетната и остави „Бреф” вътре – да ароматизира мизерията! 7. Когато свекърва ми постъпи, в стаята имаше оперирано вече момиче. Сестрата мина и попита: "Имаш ли температура?" То отговори:"Не знам, нямам термометър." Следва навикване поради липсата му. Носи се течен аналгин - така, за всеки случай. Аз питам: "Защо не казвате какво трябва да се носи?" Отговорът: "При приемането трябва да са ви дали списък с необходимите неща". Не, списък не са ни дали. Край на този разговор – без повече обяснения и без списък. 8. Вечер. Идва сестра да въведе лекарство през абоката на болната. Аз още в ранния следобед казах на дневната сестра, че абокатът най-вероятно не работи, защото има хематом под лепенката и я наболява. Тя каза:”Добре.” И с това си остана. На нощната сестра казах същото. Все едно, че не съм. Постави спринцовката в абоката и започна да въвежда лекарството. Болната пъшка и стене, тя натиска буталото... Попитах я: "Вие твърдо сте решила да го вкарате подкожно, така ли?!" Тя твърдеше, че всичко е наред. Дръпнах лепенката и цъфна синьото и оточното... –Ама, Вие колега ли сте? Ама, ако не съм, жената да изтърпи простотията ли?! Тя трийс`пет години работела тази работа, при това в детска неврохирургия! Ми, добре! Но може би е по-добре де се пенсионират като в авиацията... Щото като им претръпне тръпката и се очупят, вече не стават за тая работа! Както и да е – смени абоката. 9. В МБАЛ „Св. Иван Рилски” липсата на организация е крещяща. Но май повече липсва желание да се създаде такава. За мен дразнещо беше, че остава нескрита и явна, което прави пациентите тревожни, несигурни и уплашени. На визитация пред тях лекарите обсъждат на висок глас грешките – техните собствени и на сестрите. Пациентите стават свидетели на недоволството, на липсата на нечий професионализъм, на нелюбезните отношения между персонала. 10. В деня, когато трябваше да направят лабораторни изследвания на моята близка, от 8.00ч. зачакахме лаборант в стаята, за да вземе кръв. Дойде в 13.15 ч. До това време болната не се храни, за да спази изискването, като предишното хранене беше вечерята от предния ден, донесена в 17.30 ч. В клиниката провеждат и гладолечение! На съседното легло - жена на инсулин. Объркаха й сутрешната доза и след овладяно хипогликемично състояние, тя също чака от сутринта до това време, за да й вземат кръв за изследване на кръвна захар. В крайна сметка отново й сложиха инсулин, без да дочакат резултата от изследването. Аз не, но дъщерята на тази пациентка се развика. Лаборантката обясни, че пет (!!) лаборанта няма как да обслужат цялата болница навреме, ако ще да се разкъсат. Вярвам й! Общо били девет, като трябвало да са 15. Значи, обслужването, т.е. необслужването на пациента е за сме
darko09
на 25.08.2009 в 08:56:45 #1А колко са болните от рак? За СПИН поне се знае как можеш да се заразиш.