Върховният административен съд отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз относно допустимите ограничения на конкуренцията при възлагането на обществени поръчки.

Целта е да се изясни въпросът за приложимостта спрямо възложители на обществени поръчки от страни членки на ЕС на Регламентите, установяващи принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране, недискриминация и осигуряване на конкуренция на най-широка основа, както и степента, в която е допустимо ограничаването им.

Конкретен повод за запитването на ВАС е възникнал по определено дело спор, свързан с възлагането на обществена поръчка, за участие в която е поканен само един икономически оператор. С това ограничаване участието на други стопански субекти е поставено под въпрос осигуряването на конкуренцията на най-широко ниво. Доколкото поръчката е финансирана с европейски средства, запитването цели да се гарантира правомерното разходване на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Делото е образувано по жалба на община Разлог в качеството й на възложител по обществена поръчка с предмет "Доставка на металообработващо оборудване за нуждите на Професионална гимназия по механизация на селското стопанство - гр. Разлог". Общината е отправила покана за участие в поръчката само до едно дружество, като този избор е обоснован с мотива, че процедура по възлагане на поръчка със същия предмет вече е била проведена, но в хода ѝ е била подадена само една оферта, и то неподходяща, поради което тя е била прекратена. Това е позволило на общината да открие нова процедура, за която да покани само едно лице, избрано предварително от нея, за провеждане на преговори с цел избирането му за изпълнител.

Спорният въпрос е свързан с прилагането на посочена като основание за отправяне на поканата разпоредба, в която законодателят е установил възможност за възложителя да проведе процедура по възлагане без предварително обявление, когато при открита или ограничена процедура не са подадени оферти или заявления за участие или всички подадени оферти или заявления за участие са неподходящи и първоначално обявените условия на поръчката не са съществено променени.

В същото време в областта на обществените поръчки на наднационално ниво е приет регламент, който постановява, че всички договори за обществени поръчки са в съответствие с принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране, недискриминация и осигуряване на конкуренция на най-широка основа. Изключение от последния принцип е предвидено, когато става въпрос за процедура по възлагане без предварително обявление.

От ВАС посочват, че от една страна възниква съмнение у националния съдия в прилагането на регламента по отношение на процедурите, провеждани от възложители от държави членки на ЕС. А от друга е необходимо да се изясни степента, в която е допустимо ограничаването на конкуренцията в процедурите по възлагане на обществени поръчки без предварително обявление и по-конкретно, дали европейското законодателство позволява отправянето на покана до едно-единствено лице, както е предвидено по националното ни право.

За да гарантира правилното прилагане на правото на ЕС при разрешаването на конкретния спор и гарантиране правомерното разходване на евросредствата, Върховният административен съд отправи до Съда на Европейския съюз следните два въпроса:

  1. Следва ли член 160, параграф 1 и 2 от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф 1 и 2 от Регламент 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че се прилагат и по отношение на възложители от държави членки на Европейския съюз, когато възлаганите от тях обществени поръчки се финансират със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове?
  2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, следва ли принципите на прозрачност, пропорционалност, равно третиране и недискриминация, прогласени в член 160, параграф 1 от Регламент 2018/1046 и в член 102, параграф 1 от Регламент 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат пълното ограничаване на конкуренцията при възлагане на обществена поръчка чрез процедура на договаряне без предварително обявление, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор? По-специално, следва ли член 160, параграф 1 и 2 във връзка с член 164, параграф 1, б. г) от Регламент 2018/1046 и член 102, параграф 1 и 2 във връзка с член 104, параграф 1, б. г) от Регламент 966/2012 да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба като тази в главното производство, съгласно която след прекратяване на процедура за възлагане на обществена поръчка поради обстоятелството, че подадената единствена оферта е неподходяща, възложителят може да отправи покана за участие в процедура на договаряне без предварително обявление само до един икономически оператор, когато предметът на обществената поръчка не се отличава със специфики, които обективно да налагат нейното изпълнение само от поканения оператор?