Върховният касационен съд (ВКС) постанови, че пострадало при катастрофа малолетно дете не може да се смята за допринесло за причинените му вреди, ако е пътувало без обезопасителна система или тя е била използвана неправилно.

Това важи дори когато е доказано, че при правилното използване на обезопасителната система вредите не биха настъпили или биха били по-малки, реши Общото събрание на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на ВКС.

Решението е постановено по Тълкувателно дело №1/2024 г., образувано заради противоречива съдебна практика по въпроса дали в подобни случаи може да се приеме съпричиняване от страна на детето и съответно да бъде намалено дължимото обезщетение.

Спорът е свързан с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), според която обезщетението може да бъде намалено, когато пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите.

Едното застъпвано досега становище е, че малолетното дете не допринася за вредите, когато пътува в автомобил без правилно използвана обезопасителна система. Законът за движението по пътищата възлага задължението за правилното обезопасяване на детето на водача, а малолетният не може да формира правно валидна воля и съответно не може да му бъде вменено задължението сам да се обезопаси.

Според другото становище разпоредбата за съпричиняването може да бъде приложена, ако е установена причинна връзка между липсата на правилно обезопасяване и настъпилите вреди, дори бездействието на пострадалия да не е виновно.

Върховните съдии приемат за правилно първото становище.

ВКС подчертава, че законодателството предвижда конкретни и завишени изисквания към водача при превозването на малолетни. Целта е задълженията да бъдат възложени на лицето, което има контрол както върху управлението на автомобила, така и върху обстоятелствата, свързани с превозването на детето. Аналогични задължения за малолетния пътник няма.

"За да е налице поведение на малолетното лице, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат, следва да е установено задължение на детето като пътник в МПС да се обезопаси, използвайки обезопасителна система съгласно изискванията на закона", посочват върховните съдии.

Когато водачът наруши правилата за движение и причини катастрофа, при която е пострадало необезопасено малолетно дете, не може да се приеме принос на детето за настъпилите вреди. Това важи и когато водачът е негов родител или друго лице, което упражнява надзор, както и когато такова лице се намира в автомобила.

Според ВКС нарушаването на правилата за обезопасяване на деца е част от противоправното поведение на водача, а не бездействие на малолетния пострадал.

Намаляването на обезщетението на детето в подобна ситуация на практика би намалило отговорността на водача за вреди, причинени както от нарушенията, довели до самата катастрофа, така и от неизпълнението на задължението му да не превозва дете без необходимото обезопасяване.

ВКС посочва, че да се приеме, че малолетното дете се е "самоувредило", би противоречало на целта на закона за осигуряване на завишена защита на живота и здравето на децата при превозването им с автомобили.

Върховните съдии все пак посочват едно съществено изключение.

Принос на малолетното дете може да има, ако бъде установено, че то само е премахнало или е променило правилно поставената обезопасителна система след извършеното от възрастния обезопасяване и това негово действие е допринесло за настъпването на вредите или за по-големия им размер.

Тълкувателното решение №1/2024 г. е постановено на 29 септември 2026 г. и е публикувано на сайта на Върховния касационен съд.