Върховният касационен съд (ВКС) е отправил искане Конституционният съд (КС) да разгледа разпоредбите на чл. 230, ал. 1 - ал. 6 от Закона за съдебната власт, изменени през 2016 и 2017 година.
Върховните съдии оспорват в цялост залегналия в Закона за съдебната власт (ЗСВ) регламент за отстраняването от длъжност на съдия, прокурор или следовател.
Искането на касационните съдии е за установяване на противоконституционност на няколко отделни свързани помежду си разпоредби, които образуват единен "нормен комплекс".
"Изразяваме мнение, че залегналата в ЗСВ регламентация на отстраняването от длъжност на съдия, прокурор или следовател е противоконституционна поради несъответствие с чл. 4, ал. 1, чл. 6, ал. 2, чл. 31, ал. 4, чл. 48, ал. 1 и ал. 3 вр. чл. 16, чл. 56 от Конституцията на Република България", пише в искането.
Според съдиите от ВКС регламентът на временното отстраняване на магистрат от длъжност несъразмерно накърнява трудовите права на временно отстранения от длъжност съдия, прокурор или следовател; не гарантира разумен баланс между защитата на обществения интерес и правата на засегнатото лице. Също така не допуска самостоятелна преценка на основателността на искането за отстраняване от страна на съответната колегия на ВСС и на съда при обжалване на решението за отстраняване с оглед на доказателствената обезпеченост на обвинението срещу привлечения като обвиняем съдия, прокурор или следовател, както не се предвижда и диференциран подход, който да отчита вида, спецификата, степента на обществена опасност на инкриминираното престъпление, конкретната длъжност на обвиняемия в органите на съдебната власт и всички други обстоятелства, обуславящи действителната необходимост от прилагането на принудителната административна мярка;
Касационните съдии посочват и че не се обезпечава правото на защита на засегнатото лице в процедурата по отстраняване, но и се лишава съдията, прокурора или следователя от правото на труд без ясни времеви параметри, като поставя продължителността на ограниченията в зависимост от продължителността на наказателното преследване, включително и на съдебните процедури за установяване на виновността, респективно невиновността му;
Законодателството не осигурява и процесуален механизъм за ефективен периодичен съдебен контрол върху принудителната административна мярка отстраняване от длъжност по чл. 230 от ЗСВ; както и неоправдано поставя съдиите, прокурорите или следователите в значително по-неблагоприятно положение от всички останали обвиняеми лица, по отношение на които се прилага мярката за процесуална принуда отстраняване от длъжност по чл. 69 от Наказателно-процесуалния кодекс.
USD
CHF
EUR
GBP
