Навлизането на популизма в законотворчеството е една от темите, които се обсъдиха на юбилейната международна научна конференция на катедрата Наказателно право в Софийския университет "Свети Климент Охридски".

Ръководителят на катедрата Пламен Панайотов открои именно популизма като едно от предизвикателствата пред съвременната юридическа мисъл, тъй като популизмът измества фокуса от действителните социални проблеми.
"Създава се усещането, че социалните проблеми могат да бъдат разрешавани единствено чрез промени в Наказателния кодекс, а това не отговаря на истината", обясни Панайотов.

Той е разтревожен и тъй като промените в Наказателния кодекс напоследък се правят на парче и не се запазва принципа на кохерентност, което е задължително за наказателното право.

С тревога бе пропито и изказването и на председателя на ВКС Лозан Панов, който напомни на колегите си юристи, че призванието им е защитават правото.

"Пазете правото от неадекватния законодател! Не ставайте част от един порочен законодателен процес! Това ще тежи и на вашата съвест впоследствие", заяви Лозан Панов. Според него "самите ние и вие сме призвани" да припознаем популизма и да го спрем.

Според правосъдния министър Цецка Цачева обаче през последните десетилетия наказателно-правната уредба на България е била силно повлияна от паралелното въздействие на два фактора - новите форми на престъпна дейност, свързани предимно с трансграничен характер, и впечатляващото разширяване на наказателно-правната компетентност на ЕС, които се простират към сфери като борбата с тероризма, трафика на хора, незаконната имиграция, търговията с наркотици и оръжие, прането на пари, компютърната престъпност, престъпността срещу финансовите интереси на ЕС, расизма, ксенофобията и други.

По думите на Цачева преобладаващата част от промените в НК през последните години са именно във връзка с гарантиране на адекватното прилагане на правото на ЕС, а развитието на правото на Общността действа като стимул и мотор за развитието на националното ни законодателство.

Мнението на правосъдния министър е, че изработването на нов наказателен кодекс би следвало да се основава и на нова концепция за наказателната политика, базирана преди всичко на анализ на криминогенната среда, спецификата на новите форми на престъпна дейност.

Според Цачева 50 години не са чак толкова дълъг период от време за такъв фундаментален закон, какъвто е нашият Наказателен кодекс. За този период НК е преживял важни исторически промени от политическо и икономическо естество, "като успяваше да се адаптира към реалностите чрез многобройни изменения и допълнения", посочи Цачева.