Преди години Дейвид Линч изрече в един свой филм тайнственото заключение, че “Совите не са това, което са”, от което зрителят разбра единствено, че нищо не му е ясно.

В момента да приложат тази енигма в българската ни действителност с пълни сили са се заели пловдивските магистрати – съдии и прокурори. В течение на по-малко от месец изключително нашумелият рапър Ванко 1 се оказа, че не е това, което е.

Той ту беше пускан на свобода, ту отново екстренно задържан и оставян със съдийскo постановление в ареста, за да бъде освободен само седмица по-късно, също от пловдивски съд – само че друга инстанция.

Ако към тази главоблъсканица добавим и катарзисните моменти, които преживя водещият делото прокурор, загадката на Дейвид Линч ще се окаже на този фон миловидна гатанка за тригодишно детенце.

Стигна се дотам (тук не се знае да се радваме ли или да поплачем), че Ванко победоносно заяви – има правосъдие в България, посочвайки разбира се съда, който го пусна на свобода. И това умозаключение e изречено в съдебната зала – на фона на каращите се прокурор и негови шефове. Велик момент, достоен да стане сюжет на някой много трагикомичен филм, режисирaн от човек, имащ и чувство за хумор, и сетива, които усещат трагичното.

Защото това което стана в Пловдив през този месец август, в никакъв случай не може да се приеме само откъм комичната му страна.

Или за да бъдем в крак с “евроинтеграционните ни процеси”, трябва да кажем – глава “Правосъдие” виси на косъм след подобни уникуми по съдебните ни зали.

Другата възможност е да пратим Ванко 1 в Брюксел та там да им каже какво е правосъдие.