ЦСКА загуби от Левски финала за Купата на България. Напълно заслужено, с оглед показаното на терена. Мачът беше слаб, по-малко слабият отбор вдигна трофея. Но този, който имаше далеч повече желание да го направи. "Сините" излъгаха "червените" с 1:0. Така е във футбола, като в живота - има радост, има и тъга, има успехи и провали. ЦСКА се провали тотално в това дерби, а големите длъжници на феновете са играчите и Алън Пардю.

Изисканият англичанин с лъскавия костюм отново обърка състава. Писах преди мача, че Карло Мухар в най-добрия случай трябва да остане на резервната скамейка. Отново беше титуляр, отново не показа нищо и след това логично заменен. Томас Лам също разочарова, носи вина за гола на Левски. Неговите слаби изяви, подобно на тези на Мухар, са от доста време. Но реакция от страна на Пардю нямаше. Да, капитанът Юрген Матей е контузен. Но защо като партньор на Мено Кох в центъра на отбраната не беше пуснат Амос Юга? Лам се справя далеч по-добре като дефанзивен халф, отколкото като централен защитник.

Спорт е, има победители и победени. Обидно обаче е поведението на "армейците" на терена. Едно е да загубиш от големия си исторически съперник, но да се бориш, да покажеш дух, да играеш футбол. ЦСКА не го направи. Нищо не направи за 90 минути! Особено след попадението. Вместо да се вдигнеш, да натиснеш съперника в търсене на изравняване, връщания на топката към вратаря, мудни действия, сбъркани подавания, никакви смислени атаки, никакви удари. Нищо! Ето това раздира сърцата на феновете, не самата загуба. Такива поражения се преживяват трудно и е нужно доста време.

Поведението на "червените" на терена беше недопустимо. Недопустимо е това и след края на срещата. Няма как да тръгнеш към публиката за дори леки аплодисменти, след като си направил споменатото в горните редове. Амос Юга пък чак се разправя с феновете до тунела. Вместо да наведе глава и засрамен да се скрие бързо в съблекалнята.

ЦСКА се усеща със сърцето, не е за всеки! Едно младо момче вчера спечели сърцата на милиони фенове, а дори не се появи на терена. Става въпрос за Асен Дончев, който плачеше на резервната скамейка. А до него Мухар, сложил ръце върху слабините си. Тази снимка казва много. Ясно, че повечето чужденци мислят само за заплатите си. Има и изключения. Като Густаво Бусато, който също не можеше да скрие сълзите си. Ок, чужденците не са длъжни да се влюбват във всеки отбор, за който играят. Ама поне да играят, да защитават имената и високите си възнаграждения. Мухар кога го направи? Точно той и Лам бяха взети от вече бившия треньор Стойчо Младенов. Който явно тотално е объркал зимната подготовка и си личи. Не, не обвинявам само него. Вече стана въпрос за решенията на Алън Пардю. Всеки от спортно-техническото ръководство трябва да поеме отговорност и да си понесе последствията.

Публиката на ЦСКА вчера беше велика и показа как се обича истински. Не заслужаваше това безхаберие от страна на футболистите. Но не подкрепям и случилото се след финала. Изпочупиха прозорците на съблекалнята и администрацията. Да, бесни са, но не може да посягаш на собствената си светиня стадион "Българска армия".

Сега накъде за ЦСКА? Ами, само напред! Дори и в момента, когато сърцата на феновете са пълни с болка и разочарование, не трябва да се забравя каква е основната цел - нов стадион. Ще продължавам да го твърдя. Но паралелно с това ЦСКА трябва да бъде силен и на терена, да постига успехи, както през миналия сезон. Няма как да побеждаваш винаги. Ама, като падаш - падай мъжки и с достойнство. Не като вчера. Дано занапред в ЦСКА има повече като Асен Дончев. Не като Карло Мухар...