Художникът представя голямоформатни рисунки върху хартия, направени в пространствата на самата галерия през последните две години.
Използвайки техниката фротаж, авторът получава отпечатъци от паркетите, мозайките и подовете на сградата, съдържащи следи от предметите и хората, оставени през последните 120 години.
По този начин Милко Павлов фокусира вниманието на зрителя върху изминали отрязъци от време, но вмъква своеобразните отпечатъци на миналото в хипотетичното бъдеще.
Границата на това бъдеще е определена чисто субективно - тя е свързана със 120- годишнината от рождението на художника - безспорен елемент на самоирония при автора /роден е през 1956 г./