С въвеждането на мандатност рискуваме много учебни заведения да останат без постоянни директори. Това коментира министърът на образованието и науката Красимир Вълчев от Стара Загора, където посети Професионална гимназия по облекло и хранене "Райна Княгиня", цитиран от БТА и БНР.

Той подчерта, че и към момента няма много желаещи за директори на училища и детски градини и МОН изпитва трудност с 400 конкурса. Трябва да се повиши отговорността на директорите и мандатността е механизъм за това, който се обсъжда от много години, но има своите плюсове и минуси и решението трябва да е добре обмислено, подчерта образователният министър.

Вълчев обясни, че мандатността на директорите е един от дискусионните въпроси, включително и в подготвените последни промени в Закона за предучилищното образование.

Той коментира, че мандатността би повишила отговорностите на директорите, но от друга страна през определен период ще бъдат поставяни на избиране или преизбиране директори на 2400 училища и 2000 детски градини, което много ще затрудни системата и допълни, че в учебните заведения, в които имаме временно изпълняващ директор, е най-голям рискът да се натрупат проблеми и има много училища, които са пострадали от това, че нямат постоянни директори.

Министърът уточни, че като алтернатива на Народното събрание е предложено всяка година директорите да бъдат оценявани и при нисък резултат началникът на Регионалното управление на образованието да има основание да ги освободи от длъжност.

Красимир Вълчев посочи, че не може да се предостави обобщена информация за броя избрани директори в страната в настоящите конкурси, които приключват днес, но процентът на избраните в страната е висок. Броят на кандидатите обаче е нисък, в близо 80 училища няма кандидати, в други има по един, а на места кандидатите не са преминали първи етап на конкурса.

Той коментира и предложените промени в учебната програма, като изтъкна, че МОН се стреми към баланс и обясни, че целта не е да се унищожат езиковите гимназии, а да се намерят балансирани решения в образователната система. Промените са само предложение, в момента се обсъждат, а решенията в сферата на образованието трябва да бъдат добре обмислени, допълни Вълчев и даде пример, че МОН е предложило намаляване на часовете по чужд език от 18 на 16 часа в 8-ми клас, но тези часове ще продължат да бъдат повече от останалите и то не само в езиковите гимназии.

По думите му в момента 18 от 35 часа в езикови гимназии са само по език, съответно учениците не учат история, физика, химия, биология. "Опитваме се да премахнем това прекъсване в учебните планове. От друга страна сме предложили да не започват всички деца от нула, тоест да има възможност в осми клас да групират учениците в зависимост от нивото на владеене на езика", посочи Вълчев.

Той уточни, че в момента голяма част от осмокласниците в езиковите гимназии "буквално почиват" през половината учебна година, тъй като са изучавали английски език от ранна детска възраст.

По думите му това е голяма загуба на учебно време, докато по всички останали предмети има недостиг на часове, а липсата на време за упражнение, осмисляне и формиране на умения води до възпроизводство на културата на заучаване. Това е един от големите проблеми с функционалната грамотност, подчерта министърът.

Бизнесът хареса предложението на МОН за повече учебни часове по математика и БЕЛ

Бизнесът хареса предложението на МОН за повече учебни часове по математика и БЕЛ

АИКБ готова да сътрудничи на МОН при реализирането на реформите