Според църковните канони на днешния ден архангел Гавриил открива на Дева Мария тайната на нейното майчинство и Светата Дева разбира, че "детето й ще отвори царството небесно за всички хора".
Архангелът й донася вестта за Божията воля тя да зачене и роди дългоочаквания Месия.

Днешният празник е утвърден от църквата през VІІ век и е наречен Благовещение в почит на хубавата, блага вест, получена от Мария.

В народния календар денят е известен като Благовец или "половин Великден", защото поверието гласи, че тогава долитат кукувиците и лястовиците и известяват на хората благата вест за идващата пролет.
Чуят ли първото кукане на кукувицата, стопаните трябва да докоснат парче хляб или да пипнат пари в джоба си, за да са имотни и сити през цялата година.

Вярва се, че на този "благ ден" всяка рана зараства много бързо. Затова на Благовец се дупчат ушите на малките момиченца.

Срещу празника иманярите търсят заровени пари, а пчеларите отварят кошерите и пускат пчелите да събират мед. Вярва се, че на този ден и най-силната отрова губи своята сила.

В ранната сутрин домакините примитат дома и двора си, събират сметта на куп и я запалват. С вярата, че ако на този ден човек опуши краката си, прескачайки огъня, няма да пострада от змийско ухапване през лятото, те карат децата да прескачат над пламъка.

На църква се отива с нова дреха, която става благословена и се носи по време на Великденските празници.