Навършват се 89 години от рождението на писателя Николай Хйтов.

Станал приживе класик, Хайтов е един от не многото наши автори, в чието творчество самобитността на българина се представя в най-свещената си автентичност. Неговите разкази отдавна станаха емблеми на България, а филмовите му сценарии дадоха живот на златното поколение български филми, сред които е несъмнено най-големия в родната ни филмография - "Козият рог".

Академик Николай Хайтов е роден през 1919 г. в с. Яврово край Асеновград. Завършва Лесотехническия факултет в София. Работи като редактор във в. "Народна култура". През 1965 г. става главен редактор на сп. "Родопи".

От 1966 до 1968 г. е секретар на Съюза на българските писатели, а от 1993 до 1999 г. е негов председател.

Библиографията му съдържа над 10 пиеси, 800 статии и рецензии. Книгите "Диви разкази", "Шумки от габър", "Гробът на Левски" не се нуждаят от представяне.

Наред с "Козият рог", по негов сценарии са филми от ранга на "Мъжки времена", "Капитан Петко Войвода".

Хайтов е едновременно с това и силно противоречива личност.

Името му е замесено в един от най-големите литературни скандали в България през XX век.

Известният вече творец опитва да открадне ръкописите от неиздадения роман „Левски" на забравената благодарение на комунистическата цензура писателка Яна Язова и да го представи за свой.

Язова, обещаващ талант през 30-те години, отказва да се впише в новата обстановка след възцаряването на народната власт у нас и името й насилствено е забравено - романите й не се печатат, тя е принудена да пише тайно, а накрая умира при странни обстоятелства.

Няколко български интелектуалци разнищват аферата с кражбата, която едва не праща Хайтов в затвора.

Благодарение на активната помощ на Тодор Живков скандалът е потулен, делата спрени и романът излиза с името на истинския си автор едва през 80-те години - това е началото на реабилитацията на „несъгласната" Язова, за съжаление посмъртно.

Хайтов умира през 2002 година.