Започва ли възраждане на българското кино след завоюваните отличия на престижни кинофестивали?

Какво е състоянието на филмопроизводството в България?

На тези и други въпроси, свързани с родното кино, се опита да отговори организираната в „София прес" дискусия, посветена на българската кинематография.

„Правенето на кино у нас все още не е индустрия, а занаятчийска дейност. Българското кино живее в териториалните граници на нашата страна", заяви проф. Александър Грозев, директор на Националния филмов център.

Досега имаме продадени точно 2 филма в чужбина - в Полша, добави той.

Според него една от големите причина за колапса на българското кино след 1990 г. е липсата на разпространение.

Действително напоследък се създадоха много добри български филми, отбеляза Георги Чолаков, председател на Националния съвет за кино.

Той обаче също сподели, че разпространението е много сериозен проблем.

„Законодателят е отредил определен брой квоти за български и европейски филми, които обаче просто не се изпълняват", каза още Чолаков.

„Преди 1989 г. на българските режисьори не им се налагаше да мислят за пазара. Те се концентрираха върху публиката", заяви Александър Донев, кинокритик и ръководител на департамент „Кино, реклама и шоубизнес" в Нов български университет.

Според него в момента няма никакъв интерес от страна на държавата да се гледат български филми.

Парите за правене на филми в България са малко, но още по-малко са парите за тяхната реклама, категоричен бе той.

За Донев проблемът на българското кино е, че не се подготвяме достатъчно за това, което се случва с филмите ни.

Той заключи, че в момента борбата е родното кино да си върне доверието на публиката.

У нас няма филмопроизводство, а много творческа дейност, похабена нахалост, смята Искра Димитрова, член на управителния съвет на Съюза на българските филмови дейци.

Към момента българските филми се правят в най-голям степен за фестивалите, пък заяви Димитър Дерелиев, член на борда на директорите на „Ню бояна филм".