Известният писател Андрей Макин гостува в България по повод излизането на две негови книги на българския пазар.

„Френското завещание" е издание на „Колибри", а „Жената, която чакаше" на „Леге артис".

Двете издателства съвместно представиха двете книги във Френския институт, където читатели и журналисти можеха да зададат въпросите си към автора.

Андрей Макин е роден в Сибир през 1957 г. Завършва висше образование в Москва, преподава философия в Новгород, сътрудничи на литературни списания, има неприятности с режима на Брежнев.

По време на перестройката емигрира, защото бизнесът според него убива всяко литературно творчество.

Пристига в Париж през 1987 г. и започва да пише на френски, "за да не бъде преследван от твърде близките сенки на Чехов, Толстой или Достоевски".

Владее прекрасно френски език благодарение на баба си, която има френски произход.

Животът му в Париж отначало е много труден - живее като бездомник, прехранва се с преподаване на руски и пише романи на френски език. Изпраща ръкописите си на различни издатели, като ги представя за "преводи от руски", за да събуди по-голям интерес, но получава оскърбителни откази.

Макин обаче не отстъпва, многократно променя името си, заглавията, пренаписва първите страници, продължава неотменно да изпраща своите текстове. През 1990 г. успява да публикува първия си роман "Дъщеря на един герой на Съветския съюз".

Признанието на публиката и на критиката идва с четвъртия му роман "Френското завещание" (1995) - за него той печели "Гонкур". За първи път в историята на френската литература премията е присъдена на руски писател.

Макин е изключително популярен във Франция, макар да смята, че не твори в традициите на френската литература и дори, че голяма част от нея е "ширпотреба".

Той казва, че е в тази чужда страна не се е пречупил, защото има съветска закалка, която руснаците не бива да пренебрегват.

Според него Франция живее в сюреалистичен свят: „От една страна тук действат законите на икономическия либерализъм, доведен до абсурд и превърнат в пиратство.

От друга, едва ли не една трета от населението получава основната част от своите доходи от държавата... Това е съветският модел, въплътен в живота."

Макин е постигнал международен успех, но не е издаван в своята родина. „Имам много предложения, но аз винаги моля да ми пратят преводите. Те не струват.

Не срещнах човек, който може добре да преведе книгите ми, а е много трудно да се превеждаш сам.

Но и не бързам. Още повече, че в Русия около 250 000 души добре знаят френски. Сред тях има мои читатели", убеден е той.