Поредно уникално дарение направи Боян Радев на Националния исторически музей.

По случай 50-годишнината от началото на спортната си кариера, увенчана с две олимпийски и световни титли, Боян Радев се раздели с три огромни - два от тях тежат над един тон - мраморни релефа с надписи от края на II в. сл. Хр.
Надписите са на латински език и след разчитането им ще дадат важни детайли от живота в българските земи по време на римската епоха, уточняват от НИМ.

Идеята на големия шампион за дарението е, че трите релефа са върхът на живота му, каквито са и двете му олимпийски титли.

Припомняме, в НИМ от 2002 година има създадена зала „Дарения на Боян Радев". В нея са събрани над 60 уникални паметници на културата от римската и възрожденската епоха.
Особено ценни, а според специалистите - безценни, са оброчните плочки от светилищата на богинята Артемида, както и римски каменни надгробни портрети от долината на Средна Струма.

Това дарение на Боян Радев надминава по тежест всичко, което имаме досега от него - над 160 мраморни релефа, призна директорът на НИМ проф. Божидар Димитров. Плочите са огромни и тежат по над 1 тон, а най-важното са отлично запазените по тях надписи, призна той.

„Винаги съм казвал, че един надпис е много по-ценен за археологията, отколкото едно тракийско съкровище, защото носи информация, която ни позволява да разкриваме неизвестни петна в нашата история", настоя професорът и призна, че би дал един килограм тракийско злато срещу един надпис с 20 реда запазен текст.

Надписите още не са разчетени, но от пръв поглед става дума за трима войници от една и съща рота на един и същ легион, които са въздигнали статуя на някое от божествата си, вероятно военно божество, за да ги пази по време на тяхната тежката служба, разказа директорът на НИМ за първия релеф.

„Вторият е много трогателен и представлява надгробен надпис на една починала млада девойка, носещата красивото тракийско име Диавена", разкри Димитров. Със същото име на другия край на България, където са намерени надписите, а именно в Котленския балкан, има тракийска крепост, разказа той.

Освен своята радост от даренията проф. Димитров не скри и разочарованието си от намаления с 2 млн. лв. бюджет за култура през 2014 година.
„20 години културата никога не стана приоритет на никое правителство и винаги получава онова, което остане", съжали той и даде за пример, че бюджетът за култура е 100 млн. лв., колкото е само бюджетът на МВР за подслушване.
Макар и трудно, Националният исторически музей ще се справи въпреки по-малкото пари, увери все пак проф. Димитров.