"Човекът от Пекин" е двайсетият трилър на Манкел. През една студена утрин на 2006 г. шведската полиция прави ужасяващо откритие - деветнайсет души са зверски убити в домовете си в едно малко селце. Инспектор Виви Сундберг, която е натоварена със следствието, подозира, че става дума за серийни убийства, извършени от луд. Не така мисли съдия Биргита Рослин, която има близки сред убитите и започва паралелно разследване. Но колкото повече се задълбочава в разследването, толкова по-невероятно й се струва зверствата да са дело на някой самотен луд. Случайно намерена червена панделка като че ли разказва съвсем различна история от официално възприетата и я отвежда в далечен Китай. В тази нова суперсила на световната арена Биргита Рослин става заложник на зловеща геополитическа машинация, която застрашава живота й.

Откъс:

Лют студ. Средата на зимата.
В първите дни на януари 2006 един самотен вълк минава немаркираната граница и влиза в Швеция от Норвегия през долината Ваулдален. Водач на снежен скутер го мярва извън Фьелнес, но вълкът изчезва в горите на изток, преди някой да види накъде поема. Далече навътре в норвежката част на пла­нината Йостердалар бе намерил парче замръзнала мърша от лос с кокали, които ставаха за дъвчене. Но това беше преди повече от две денонощия. Сега започва да изгладнява и наново търси храна.
Вълкът е млад самец, тръгнал да търси собствена терито­рия. Без да спира, следва пътя си на изток. При езерото Не­вярна, на север от Линсел, намира още леш от лос. Необез­покояван, цяло денонощие яде до насита, преди да продължи. Все на изток. При Корбьоле притичва през замръзналото езеро Люсна, после следва лъкатушещия път на реката към морето. В безлунната нощ стъпва безшумно с лапи и преминава моста при Йервшьо, а после свива в гъстите гори, които водят право към брега.
Рано сутринта на 13 януари вълкът стига до Хешьовален, малко селище южно от Хансешьо в Хелзингланд. Спира и за­почва да души. Отнякъде идва мирис на кръв. Вълкът се ог­лежда. В къщите живеят хора, но от комините не излиза дим. Дори неговият остър слух не долавя никакви звуци. Но ми­рисът на кръв е там, вълкът е сигурен в това. Той изчаква в горската окрайнина, после бавно се затичва през снега. Ми­рисът се засилва, явно идва откъм къщата в края на малкото селце. Сега той е предпазлив - в близост до хората трябва да си и внимателен, и търпелив. Спира отново. Мирисът идва от задната част на къщата. Вълкът чака. Накрая отново тръгва. Когато приближава, вижда мърша. Започва да тегли тежката плячка към гората. Все още никой не го е забелязал, дори сел­ските кучета не са залаяли. Тишината в тази мразовита утрин е пълна.
В окрайнината на гората вълкът започва да яде. Понеже ме­сото не е замръзнало, става лесно. Сега вече е много гладен. Смъква една кожена обувка и започва да гризе крака най-долу, точно до стъпалото.
Снегът е спрял, след като през нощта е наваляло. Докато вълкът яде, върху замръзналата земя отново започват да падат снежинки.