Перперикон Шансът Светилището на бог Дионис да бъде в древния тракийски град Перперикон (край Кърджали) е много висок, тъй като откритията, направени по време на последните разкопки и проучвания, значително съвпадат със сведенията, които имаме от античната литература, като най-ранните са на Херодот и датират още от 5 век пр. Хр.
Това смятат изтъкнатият наш учен траколог проф. Иван Маразов и проф. Николай Овчаров, ръководител на разкопките в Перперикон.

По думите на проф. Овчаров, целият хълм на Перперикон е покрит със специално изсечени в скалите ниши за мистериално вино. Самият материал за виното е бил качван на Свещеното място, където е правено и след това е пито по време на т. нар. Вакханалии – празника на бог Дионис.
В подкрепа на тезата е и оформеният в скалите проход, водещ до овална зала с открит кръгъл олтар, осеян с ями с керамични съдове от последните 2 хилядолетия пр.Хр.

По повод множеството сензационни изказвания на хора от гилдията на археолозите и на хора без нужните специализирани знания, че са открили Свещения храм на Дионис, Николай Овчаров коментира, че едва ли не на всеки връх в Родопите може да бъде открито светилище, но това на бог Дионис е само едно и засега най-големи са доказателствата то да е на Перперикон.

Същата теза защити и доц. Красимир Лещаков – преподавател в СУ “Св. Климент Охридски”, водещ специалист по въпросите на неолита и енеолита. Той обясни, че в Родопите наистина има поне 20 свещени места, които са като тези в Крит, но това в Перперикон е било религиозен и икономически център, било е обновено от римляните и е най-запазеното от всички светилища дори и в Гърция, Анталия.
Според доц. Лещаков трябва да се онагледят периодите на функциониране на светилището, за да се превърне то отново в европейски център, каквото е било през вековете.

Перперикон Проф. Овчаров съобщи още, че научната общност от секцията по тракийска археология замисля през годината да се проведе национална научна конференция, на която да бъдат обсъдени резултатите от последните разкопки, но според него тази конференция едва ли ще стигне до генерални изводи и всички учени ще се съгласят, че в Перперикон е Светилището на Дионис.

Въпреки противоречията сред археолозите по въпроса в момента Светилището в древния тракийски град е с най-голямата държавна субсидия и за разкопките през това лято Министерството на финансите отпуска 56 хиляди лева плюс бройка за щатен пазач от май месец.

Няма обаче средства за функционирането на Перперикон като обект на културния туризъм, като няма дори една табела, по която да се ориентират желаещите да го посетят.

От своя страна Калина Вагенщайн, директор на офиса на Швейцарската културна програма в България, отбеляза, че програмата финансира с 5 - 6 хиляди лева годишно организирането на фестивала "Перперикон", амбицията за който е той да стане ежегоден и да привлича все повече и повече хора.