Дончо Цончев е носител на Голямата награда за литература на СУ „Св.Климент Охридски" за 2007 година.

Церемонията по връчването й ще се състоия в Аулата на алма матер в петък - 14 декември.

Голямата награда за литература на Софийския университет се връчва от 1999 г.

Досега с нея са били отличени писатели от ранга на Вера Мутафчиева, Борис Христов, Йордан Радичков, Ивайло Петров, Константин Павлов, Антон Дончев, Валери Петров и Георги Мишев.

Дончо Цончев е роден през 1933 г. в гр. Левски. Завършва геология в Софийския университет.

Работи като зидар две години, след което геолог в Родопите и Странджа, учител в София.

Завеждащ редакция в изд. "Народна младеж", бил е и зам.-гл. редактор на "Профиздат", както и завеждащ отдел "Българска литература" в сп. "Съвременник", директор на сп. "Лов и риболов", основател и директор на в. "Наслука".

Публикува в периодиката от 1956 г. Неговите герои - спортисти, геолози, рибари, ловци, работници - са свързани пряко с начина му на живот.

Пише за природата и света на животните, както и детско-юношеска проза.

Автор на разкази, новели, повести, драми, по-важните от които са: "Мъже без вратовръзки" (1966), "Роман на колелета" (1970; 1974), "Червени слонове" (1970), "Опасни типове" (1971), "Почти любовна история" (1972), "Принцовете" (1976; 1991), "Ако можехме да ги чуем" (1977), "Звезден прах" (1981), "Къщата на песните" (1985), романовата трилогия "Жълтата къща" (1982-1986), "Дневникът на един геолог" (1989), "Циганинът" (1991), "Ние, децата на голямата лъжа" (1992) и др.

Произведенията на Дончо Цончева се преведени на повече от 20 езика.