Експонати-светини подрежда НИМ за 3 март

Това е съвместна проява на НИМ и Държавния исторически музей в Москва (ГИМ) и се явява една от централни изяви в рамките на Дните на руската култура в България март 2003 г., посветени на 125-годишнината от Освободителната Руско-турска война 1877-1878 г. Нейното откриване на 2 март е включено в програмата на посещението на руския президент Владимир Путин у нас, който и ще пререже лентата на експозицията.

Сред експонатите, с които българският зрител се среща за пръв път е сабята на ген. М. Черняев (командващ сръбско-черногорската армия в Сръбско-турската война от 1876 г.) с надпис на чешки език: “Славянство, Християнство, Човечество”. В тази война, която с право може да се смята за триумф на славянското единство, поради участието на доброволци от всички славянски страни в нея, ген. Черняев се изявява и като организатор на действията и на българските доброволчески отряди и чети.

Ценни реликви напомнят за големите сражения – ленена салфетка, извезана от съпругата на ген. Ф. Ф. Радецки с надпис ”Ура! Шипка е превзета!”, сребърното блюдо с посветителен надпис за превземането на Ташкесен (дн. Саранци) на 19 декември 1877 г., униформите и оръжието на прославилите се в бойните действия Московски и Хусарски лейбгвардейски полкове и стрелковия лейбгвардейски батальон на императорската фамилия.

За пръв път у нас се показват и мемориални предмети, свързани с участието във военните действия на членовете на руската императорска фамилия – мундирът на император Александър II (Цар Освободител), тетрадката на престолонаследника – великия княз Александър Александрович (командващ Източния отряд във войната) с паметен запис до съпругата му Мария Фьодоровна, направен в деня на неговото заминаване на бойното поле на 21 май 1877 г., мундир на главнокомандващия Дунавската армия великия княз Николай Николаевич, еполети на великия княз Константин Николаевич, кивер (офицерска шапка) на великия княз Петър Николаевич.

Голяма група експонати са свързани с командирите и героите във войната – иконата със сребърен и позлатен обков, с която лелята на ген. Й. В. Гурко Евдокия Салавова го е благословила преди отиването му в Действащата армия през 1877 г., звездата и ордена на “Св. Георги Победоносец” 2-ра степен, с които е увенчана неговата бойна слава, мундирът на командира на лейб-гвардейския финландски полк генерал В. Н. Лавров, загинал в бой при Горен Дъбник на 12 окт. 1877 г., висши степени руски ордени на ген. М. Д. Скобелев, ген. К. Алексеев, ген. М. Черняев, на военния министър ген. Д. Милютин и др.

Националният исторически музей се представя в изложбата със 100 бр. експонати. Те отразяват българското участие във войната (бойните действия на Българското опълчение и на народните доброволчески чети) и възстановяването на българската държавност.

Открояват се националната българска светиня Самарското знаме (предоставено специално от Националния военноисторически музей), личните вещи, оръжието и отличията на опълченците Никола Василев, Трайчо Дисолов, Иван Бобевски, на осетинеца – доброволец в Опълчението Николай Дудар Караев и др.

За пръв път в изложбата е показан уникален юбилеен албум от 1928 г. с автографи и приписки на останалите живи по това време опълченци.

В изложбата могат да се видят и личните вещи и печатите на войводите Ильо Марков и Петко Киряков, знамето на четата на Жельо войвода с надпис “За славянска свобода 1877 г.”, а също и сабята на Панайот Хитов и самоварът, подарен му от генерал Н. Г. Столетов за заслуги към руската армия (притежание на Софийския исторически музей), иконите, дарени от руски войници на отделни българи и църкви в знак на признателност и др.

Пряко свързан с подписания на 3 март 1878 г. мирен договор е внушителният 300 килограмов кръст от руския мавзолей в Сан Стефано, където е извършен молебен в памет на загиналите войници и в чест на победата. Съхранен от Българската Екзархия в Истанбул като светиня и символ на българо-руското приятелство, днес кръстът е поставен в самото начало на изложбата.

За пръв път пред публика се показва диплом № 1, (подписан от Иван Вазов), с който творецът на договора от Сан Стефано граф Н. П. Игнатиев е провъзгласен за почетен член на Славянското благотворително дружество в България през 1902 г.