Последните два броя на списание “Факел”, обединени в една книжка, отново пленяват интелектуалното любопитство на почитателите на добрата литература.

Най-много страници изданието отделя, за да представи скандалния руски творец Владимир Сорокин. Неговите фенове могат да се насладят на романа от ’85-та “Трийсетата любов на Мария”, както и да научат нещо повече за самия него от интервюто на Сергей Шапалов – “За мен в културата няма табута...”

В раздела Култура на прехода е и есето на Жан Бодрийяр “Прозрачността на злото”, с което “Факел” поставя пред читателите проблема за осъществяването на революцията, но не и на истинското освобождение. Бодрийяр търси решението на големия въпрос “КАКВО ДА ПРАВИМ СЛЕД ОРГИЯТА?” или как да престанем да се правим, че сме свободни и вървим напред?

В частта BALKANIKA впечатление прави есето “Политиката като култура” на убития преди 4 месеца сръбски премиeр Зоран Джинджич.

Съставителите на списанието са се постарали да “разкажат историята на БАЛКАНЕЦА” чрез есетата и разказите на творци от “Тъмния регион”. В характеристиката ни се вписват и отношенията между Европа и Балканите, видени през погледа на сърбина Милорад Павич в разказа “Сервиз за чай “Уеджууд” от сборника “Желязната завеса”.

А отговор на въпроса кое кара Запада да ни пита “Защо вие източноевропейците сте толкова черногледи, патетични и параноични?” се крие в есето на македонеца Горан Стефановски “Защо Балканите не са секси.”

“Факел” отделя място и на портретите на Големите диктатори, довели до Световния безпорядък на ХХ век, Хитлер, Садам Хюсеин, фамилията Буш, които след това го пренесоха и в ХХI-вия.

Сред текстовете, посветени на темата, са “Последните часове на Хитлер” (спомени на секретарката на фюрера Траудл Юнге), “Животът и смъртта на другаря Сталин” - опит на Юрий Мухин за биография на руския диктатор, “Отворено писмо до Джордж Буш” на Владимир Буковски и Елена Бонер, стенограмата на Садам Хюсеин – “Крайната цел на САЩ е Русия”.