Импровизирана сцена "Отвъд алеята на тавана" приютява авторската комедия на Филип Трифонов „Западна Германия - отечество мое".

Произведението е вдъхновено от годините на „специализация" на „професор Трифонов" като „шофьор в театъра", или реално - на тежкотоварен камион в Нюрберг, Германия.  

На 16 август на сцената на „Отвъд алеята на тавана" се поставя новата авторска пиеса на Филип Трифонов „Западна Германия - отечество мое".

Това е една беседа със зрителя от цикъла „Моите немски университети" - непубликувания му дневник от годините 1990-1992 г., когато като шофьор на тежкотоварен камион в Германия специализира „транспорт в театъра", за да учи и после да преподава „театър на колела".

През 1998 г. „професор Филип Трифонов" написва „Западна Германия - отечество мое" специално за пловдивския клуб „Петното на Роршах", споделя в своя неподражаем стил авторът на пиесата.

Поради западната насоченост на заглавието обаче спектакълът достигна на запад от Източен Берлин, до стените на българските културни общности, разположени по най-западното крайбрежие на САЩ и Канада (от Сан Диего до Ванкувър), разказва Трифонов.

Това е stand up comedy, продължава Филип Трифонов, при която изпълнителят изправен забавлява публиката със собственоръчно написани текстове.
Изправеният актьор се вижда по-добре от насядалите в салона зрители. Отстоянието на „Отвъд алеята на тавана" (ул. „Будапеща"31) от сградата на Противопожарна защита на ул. „Раковски" (българският Бродуей), я превръща в най-обезопасената столична сцена, обяснява актьорът.

Представяме ви кратък откъс от дневника „Моите немски университети"

14.10.1990 г. Берлин
До Сашка - „Отидох в общежитието при Марио... от цял свят хора събрани... Той живее с една българка и двете й деца... по 5 езика вече говорят... Жената на Марио е 28-годишна, но изглежда на 40 и като си пийне, почва да плаче за България и че като кацнали в Западен Берлин, примерно, не ги настанили в тристаен апартамент със зимна градина. А не плаче за това, че двете ù деца общо говорят 10 езика... Марио се казва Марин, но работи „на черно" в италянски ресторант и затова е Марио. Изпратих го дотам да пием кафе, а той, като облече една бяла дреха със зелени панталони и червена престилка... и около него говорят на италянски: „Марио, Марио"..., все едно в цветен италянски филм участвах. Марио ме представи на колегите си като Филипо."