Георги Господинов се завърна на книжната сергия.

След поезията, естествения роман, разказите, бума на другия роман, „Физика на тъгата" - последен засега от края на 2011-та - най-превежданият наш автор през последните години ни донесе и сборник с есета.

„Невидимите кризи", издание на „Жанет 45", съдържа есета, писани за различни български и европейски издания: Neue Zürcher Zeitung, Дневник, Wespennest, ЛИК, Култура, SPRITZ, Тема, Литературен вестник.
Четени са на публични форуми във Франкфурт, Лайпциг, Берлин, София, Созопол, като текстовете са събрани за първи път в книга.

С есето, дало и заглавието на книгата - „Невидимите кризи", Господинов участва като почетен гост на Лайпцигския панаир през 2010 година.

По повод текста немският нестник Франкфуртер Алгемайне Цайтунг написа - „Брилянтна лекция на българския писател Георги Господинов, предвиждаща страхотно бъдеще за литературата като "алтернативен енергиен източник".

Иначе томчето разказва още за изчерпването на залежите от смисъл, за чудото на четенето, за писането, за това как българският аероплан роди футуризма и какво (не) роди 1968-а, за сувенирите и символите, за Европа, обезпечена с литература и за българската тъга и тяга по нея.

И в аванс - Из "Невидимите кризи"
Все ми се струва, че ако финансистите четяха книги, кризите ни щяха да са различни.

Всяка криза има видима и невидима страна. Ние не сме направени от икономика и политика. Направени сме също от тъга и колебание, от такива крехки и необясними неща... Няма как да излекуваш тъга с антибиотик. Нито частната си депресия с финансова инжекция.

Живеем в една нова криза, аналогична на тази с изчерпването на нефтените залежи и енергийните източници. Ще я нарека Изчерпване на залежите от смисъл. Затова предвиждам страхотно бъдеще за литературата като произвеждаща смисъл. Литературата като алтернативен енергиен източник.

Литературата е бавна медия, но бавното трае дълго. Харесвам историята за бедуините, които по време на дългите си преходи спирали често, за да дадат време на душите си да ги настигнат. Скоростта на душата е друга. Твърдя, че литературата знае повече за тази скорост.

Четящият човек извършва една невидима работа по вкуса. А човекът с вкус по-трудно става подлец, най-малкото, защото е некрасиво. Четящият човек е красив.