Сатурн, поглъщащ децата си Знаменитата “Черна живопис” на големия испански художник Франсиско Гоя не е нарисувано от него. До този извод е достигнал професорът по история на изкуствата от Мадридския университет Хуан Хосе Хункер. Той публикува своите изследвания и заключения в списание “Дескубрир ел Арт”.

Картините от тази прочута серия на Гоя, включваща едни от най-известните му творби, сред които “Сатурн, поглъщащ децата си”, са били изрисувани под формата на фрески по стените на неговия дом на брега на река Мансанарес, наречен “Кинта дел Сордо” (Домът на глухия).

През 1873 г. френският барон де Л’Ерланже снема фреските от стените и се опитал да ги продаде на парижкия Лувър, който обаче отказва да ги купи. В края на краищата картините попадат в мадридския музей Прадо, където са и до днес.

Проф. Хункер привежда множество доказателства в полза на твърдението си, че творбите не са на Гоя, в това число и на базата на сравнителния анализ на маниера му на рисуване. Но един от най-убедителните аргументи е този, че част от картините са нарисувани на втория етаж на къщата, който според най-новите данни бил построен едва след заминаването на Гоя в доброволното му изгнание в Бордо през 1823 г, скоро след което той умира.

Според мадридския изкуствовед, “Черната живопис” е била създадена от синът и ученик на известния художник Хавиер. Той е нарисувал тези работи, след като “Домът на глухия” е обявен за продажба, но не е намарен купувач, заради лошото състояние на къщата. А след като върху стените се появили творби (представени за авторски на Гоя), домът бързо бил продаден.

Проф. Хункер обаче подчертава, че независимо кой е автор на този цикъл, творбите не губят от художествената си сила и стойност. Ученията е информирал в-к “Мундо”, че по този въпрос е готова и негова книга, която е придвижвана от известното британско издателство “Скала”.

Но нейното издаване е забавено, тъй като директорът на музея Прадо Мигел Сусага е препоръчал на издателите да не пускат книгата. Ръководството на музея опровергава проф. Хункер, като нарича аргументите му “недостатъчни и непълни”.