Театърът, литературата и живописта си дадоха своеобразна среща в „Соушъл джаз клуб" на Столичната библиотека снощи. Там беше промоцията на новата книга на известния художник Христо Кърджилов. Откъс от първия роман на един от най-успешните ни съвременни художници прочетоха дъщеря му актрисата Радина Кърджилова и Деян Донков.

Новата книга на Кърджилов ни предизвиква още със заглавието си - „Свински парчета". И ако то ви се струва прекалено странно, не бързайте с коментарите преди да сте прочели спомените за питейното заведение „Мусала". Именно то е мястото, което среща всички герои на романа, за които авторът споделя, че са действителни лица, много от които - негови лични приятели.

В „Мусала" една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм.

Там се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата.

Периодично кръчмата се преобразява в изборен пункт, с цялата му бутафорна декорация, бюрократична организация, ярък букет от персонажи...Тогава уж фарсовото противопоставяне между власт и поданици извежда романа от външно анекдотичното му звучене. Става ясно, че за мнозина кръчмарското общуване е философия на оцеляването, вид съпротива срещу липсата на възможности за свободно изразяване и реализация. Място на демокрацията, посочи и редакторът на романа Алберт Бенбасат.

Книгата е една прегръдка за моите приятели. Вдъхновението дойде от тези дълги споделени вечери през годините от средата на 80-те години до края на миналия век, когато хората се намираха в малки мини общества. Там те искаха да споделят и болките си, и гнева, и радостта дори от всичко, което се случваше по улиците. Посегнах към писането, защото всичко започна да ми липсва, спомените започнаха да избледняват, да губят своя контур, разказа за news.bg Kърджилов.

Категоричен е, че живописта и литературата не могат да бъдат сравнявани по трудност. Най-трудното е да ги разделиш, изтъкна още творецът, който доказа, че е открил себе си - и сред колорита на изобразителното изкуство и сред този на думите.