Игнажден Предците ни наричали днешния ден Млад ден, Млада година, или Единажден, тъй като 20 декември – Игнажден, на много места се е смятал за първия ден на Новата година. С Игнажден започва и Коледно-новогодишният обреден цикъл, който по своето значение е ядрото на целия зимен празничен цикъл, най-ярко отразяващ същината и символиката на традиционните български зимни празници.

Православният календар почита на този ден антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. Православието вярва също така, че от Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица.

ИгнажденНа Игнажден най-важно е кой пръв ще влезе в дома. Защото “полязникът” трябва да е човек, носещ сполука, носещ вестта добър или лош ще бъде Млада Бога, което е лайтмотивът на празнуването по Игнажден. И затова митологичното мислене се подготвя, като очаква Полязникът да дойде в къщата му, хем да му донесе светла вяра, хем тази вяра да не е на халос.

Затова Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече - сърцат и най-вече да е речовит - речта да му е блага! Той е човек като човеците, но и носещ Христа в душата си.

Игнажден Задължаван е да сяда върху кринче с трески и слама и да извърши символичното мътене на яйце. Този акт се свързва с желанието на стопанина в този дом да се мътят много пилци. Всъщност, произходът на този обичай идва от далечните времена, когато по този магичен начин се подпомага излюпването на новия свят от “световното яйце”.

Полязникът трябва да вземе от дръвника дъбова вейка, която да носи със себе си при ритуалното влизане в дома. Вярва се, че с това парче – отсечено от дървото, се внася вече мъртвата стара година.

Друга съществена част от игнажденската обредност е коленето на прасето и гадаенето по неговия далак. Ако предният край е дебел, зимата ще бъде тежка. Но от месото на прасето се яде едва след Коледната църковна служба. Вечерята на Игнажден е една от трите кадени вечери, за които около софрата се събира цялото семейство и най-възрастният я прикадява.