"Игра на дама", един от големите романи на ярката звезда на латиноамериканската литература Хулио Кортасар, за първи път излиза на български език (издателска къща Агата-А). Преводът, част от поредицата "В огледалото", е осъществен от Стефка Кожухарова, под редакцията на Красимир Тасев.

Париж, бурната любов между Оливейра и Мага, нощите в Клуба на змията, пропити с много джаз и много страст в търсене на небето и ада. И обратната страна - симетричното приключение на Оливейра, Травълър и Талита в обгърнатия със спомени Буенос Айрес.
Доведено до крайност желание за преминаване на границите на традиционното повествование. Резултатът е тази книга (всъщност няколко книги - зависи как ще четете), изпълнена с хумор и безпрецедентна оригиналност.

"Дамата се играе с камъче, което трябва да подритваш с върха на обувката. Съставки: тротоар, камъче, обувка, красива рисунка с тебешир, за предпочитане цветен. Отгоре е Небето, отдолу - Земята."

Хулио Кортасар (1914-1984) е сред онези ярки звезди в латиноамериканската литература, които оставят своя отпечатък върху литературата на XX в. Роден е в Брюксел, в семейството на аржентински дипломат, което през 1918 г. се завръща в Аржентина. От 1951 г. до смъртта си живее и работи в Париж и приема френско гражданство.

Кортасар е ненадминат майстор на късия разказ: "Бестиарий" (1951), "Край на играта" (1956), "Истории за кронопи и фами" (1962) и др., познат и на българските читатели с няколко антологии с разкази. Автор на романите "Лотарията" (1960), издаден и на български, "62: Модел за сглобяване" (1968), "Книга за Мануел" (1973).
Той е и поет, известен и с преводите си на испански на Дефо, Юрсенар и По. От 1963 г. името на Кортасар "който - по думите на Маркес - караше всички да го обикнат", най-често ще се свързва с "Игра на дама", един от програмните романи на XX в.