•Спокойно мога да кажа, че Теофано е един от най-съвършените ми кошмари. Чудовище, излязло сякаш от картините на Франциско Гоя.• По този начин писателят Александър Томов представя героинята от най-новия си роман “Императрица Теофано”.

Това е последната част от “византийската” трилогия на автора, включваща още “Пурпур” и “Византийският лабиринт”, като цялата писателят я посвещава на •рано отишлия си от тоя свят мой първороден син - поета и историка Роман Томов•.

Книгата е писана три години, с едно прекъсване, което “роди” една друга трилогия “Четвъртата власт”.

Според Александър Томов, “Кралица Теофано” е освен кошмарна, но и най-атрактивната му книга. Теофано, според хрониките е била потомствена проститутка и коронована убийца, брутална любовница и любяща майка, страховита императрица от края на ІХ век, пред която са треперели империи и чието име още приживе се превръща в зловеща легенда. Именно затова романистът твърди, че •този образ е цяла художествена вселена• и припомня афинитета си към трагичното и упадъка, към силните драми и кошмари.

Освен това, уточнява Томов, •в книгата са описани и най-древните средиземноморски сексуални техники, което вероятно ще изостри любопитството и на най-изтънчения еротоман. Древните жрици на любовта са обучавали своите най-талантливи ученички, каквато несъмнено е била Теофано, в седем висши чувствени нива, които нямат нищо общо със сексуалната механика в Кама Сутра.•