Проф. Ивайло Знеполски, председател на журито на конкурс "Развитие" за нов български роман, пред news.bg

Въпр. - Вие сте председател на журито, как се чувствате като "избран" да кажете това е хубав роман, а това не?

И. З. – Самата практика, която съм имал през годините, ми позволява да смятам, че притежавам някакви критерии да оценявам добрата литература. Разбира се, много по-малко съм се занимавал с текущата българска продукция, но така се случи, че през последните две десетилетия повече писах за големи световни съвременни писатели. Основните ми занимания бяха около Умберто Еко и феномена за постмодерен роман. Разбира се, може да търсим едно съотнасяне на литературните тенденции навън с литературните тенденции вътре в страната. Всяка национална литература си има собствени пътища за развитие и много трудно могат да се прескочат етапи в това развитие. Тъй като ние и преди всичко нашата литература сме изправени пред много трудната задача да постигнем някакво самосъзнание за това къде сме, какво представляваме в този съвременен свят. Все още сме далече от така да се каже глобална хуманитарна проблематика, която занимава големите съвременни автори.

В България отидоха и основните сили. Ние познаваме една поредица от романи, които се опитаха да осмислят феномена на мутрите (условно казано), на бързото икономическо силово замогване и се появи цяла една поредица от романи, която обаче не беше достатъно успешна, защото беше твърде близко до реалността. Фактите, които се описваха в тези романи, всъщност вече присъстваха в масовата преса и публиката нищо допълнително не можа да осмисли. Те бяха фактологични по начина, по който е фактологична масовата преса и всъщност не можаха да защитят собственото място и име на литературата. Затова една част от критериите ни ще бъде именно тази – търсене на литература, която превъзмогва личността, повтарянето и описанието на известните факти; литература, която иска да даде една собствена интерпретация, която отива отвъд фактите.

Въпр. – А очаквате ли да срещнете такъв роман?

И. З. – Нищо не мога да кажа. Един конкурс винаги крие някаква изненада. Това е като тези гатанки, които само след като човек им отговори, тогава може да разбере какъв им е отговорът.

Въпр. – И все пак не е ли дошло времето, в което ще се появи добър български роман?

И. З. – Това не завии от нетърпението ни. Моето дълбоко убеждение, че възможността да се напише един добър роман е тясно свързана с възможността да осмислим съдбата си, да осмислим времето си. Да конструираме една визия за нашата съдба. И дотолкова, доколкото това много трудно се отдава на обществото като цяло. Това изразява и слабостта на литературата. Литературата, подобно на обществото, върви, без да знае горе-долу накъде върви.

Въпр. – А чрез конкурси като този на “Развитие” възможно ли е все пак да се стимулира раждането на добрия роман?

И. З. – Разбира се. Ние знаем от историята, че много значими произведения на изкуството са възникнали в резултат на поръчка. Това е един силен стимул за твореца – възможността да бъдеш издаден, възможността да спечелиш преживяването си, възможността да бъдеш професионален литератор. Това са силни стимули. Без истински пазар или без истинско меценатство истинската култура почти не е възможна. Такива са реалностите на съвременния свят, но и не само на съвременния, и на предишния.

Както знаете по-голямата част от авторитетните литературни конкурси в света са за готова продукция, а конкурсът “Развитие” е за неиздавана продукция, което насочва директно към стимулирането и така да се каже към корекция на селекционните механизми на пазара. Това означава, че ако пазарът е нечувствителен и отхвърля неща, които притежават качества, този конкурс е много полезен като коректив на пазара.