"Изкушават" артисти с чалга в СГХГ

Те се спират именно на този тип музика като вдъхновение за изложбата, защото както сами се изразяват „този мощен културен феномен присъства най-осезателно в обществото през последните 20 години". Според тях през последните години е налице сложен процес, чрез който един маргинален и подтиснат музикален жанр се е превърнал в печеливша индустрия, утвърдена ценностна система и стил на живот.

Ярка, лъскава, шумна, скандална, кичозна чалгата е вярна спътница на нескончаемия български преход с всички социални, политически и икономически промени, които последваха от него, посочват организаторите.

Чалгата присъства в изложбата като съвкупност от музика, визия, текст, история, атмосфера, конкретни събития и места.

Чалгата отдава се е превърнала в народна култура на българина. Така коментира Весела Ножарова пред news.bg проекта.

По думите й, изложбата по никакъв начин не цели да критикува или да заклейми този тип музика. Просто не можем да си затворим очите за това, което е факт, допълни тя.

Ние се опитваме да разберем какво се случи с българското общество през последните 20 години и избрахме имено музиката, за да илюстрираме този път. Според Ножарова чалгата обаче отдавна не е само музика, тя е едно много по-широко понятие, което крие в себе си ценностната система на българина. Тя е пример за държание, за светоусещане, за поведения, каза още Ножарова.

Според нея чалгата е изживявала и изживява една мимикрия, която я оприличава на хамелеон. Музиката разкрива това, което се случва с нас, допълни тя. Според нея в българското самосъзнание от десетилетия има склонност към ориентализма, който е съпътстващ елемент към чалга културата.

Макар политиците ни да демонстрират желание за обвързване с политиките на Запада, обществото ни и народът продължава да поддържа този афинитет към ориентализма, отбеляза тя.

Попитана за личното й  мнение за чалга културата, Ножарова заяви, че самата тя в никакъв случай не я одобрява, защото тя изгражда негативни елементи в ценностната система на младите. Аз не я слушам, не я познавам и само заради изложбата се наложи да започна да слушам такъв тип музика, за да мога да я опозная, каза тя.

Запитана дали изложбата ще постави или премахне границата между отричането на чалга културата у нас и спокойното й приемане, Ножарова подчерта, че проектът цели да покаже именно, че тази култура отдавна съпътства ежедневието ни, нужно е да признаем и приемем този факт.

На въпрос как авторите, участващи в изложбата, са приели идеята за нея, тя отговори: С учудване, но и с възторг. По думите й, всички поканени за участие с творбите си творци, са коментирали, че най-накрая някой се е осмелил да говори, обсъжда и представя в културно естество това, което отдавна съществува, но което всички ние отричаме.

Всъщност чалгата е мъртва. Защото тя просто вече е част от всичко, завърши кураторът на проекта.

Важна част от експозицията е хронология на чалга културата у нас, съпоставена с някои важни политически и социални събития. Тя  е изготвена от д-р Венцислав Димов от Института по изкуствознание към БАН, който  е и автор на първото монографично изследване на чалгата  - „Етнопопбумът".

В селекцията попадат първите привлечени от чалгата артисти, в най-динамичния й период от средата и края на 90-те години - Георги Тушев, Даниела Костова, Борис Мисирков/Георги Богданов, Аделина Попнеделева. Своето отношение към чалгата са показали и автори като Алла Георгиева и Красимир Добрев.

Участие ще вземат и двама български художници, които са познати повече на световната арт сцена, отколкото на родната - Константин Божанов и Ергин Чавушоглу.

Откриването на „Изкушението Чалга" е на 30 априлв СГХГ от 19ч. Изложбата ще продължи до края на май.